2021 – Варненският театър на 100

Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават и днес. Основен двигател на идеята е кметът Иван Церов, една високопросветена и родолюбива личност, учител по литература, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски. Още на първото заседание след избирането му за кмет през 1909 г., той внася предложение за построяване на нова, с европейски вид и възможности театрална сграда: "Господа, бих приел предложението да стана кмет, но само при условие, че ми се обещае пълна подкрепа за моята училищна и строителна политика и съграждането на нов градски театър!"

По инициатива на Тодор Страшимиров, брат на писатея Антон Страшимиров, се сформира Театрално дружество, оглавено от кмета, чиято задача е да обедини усилията на цялата общественост по осъществяване на голямата идея. По време на трите успешни управленски години на Иван Церов се извършва огромно по мащабите си благоустройство на града, прокарва се водопроводна и канализационна мрежа, училища и обществени сгради оформят новия облик на града. Обявява се национален конкурс за театрална сграда, който спечелва арх. Никола Лазаров, завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време. Изградените по негови проекти сгради в София и големите градове на страната съставляват днес значителна част от архитектурното наследство на България.

И така, на 26 март 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

Ентусиазмът е голям, строежът бързо напредва, но след първите 2 години е изоставен, заради последвалите войни. Средствата са изчерпани и дълго време недовършената сграда стърчи без покрив в самия център на града.

2021 – Варненският театър на 100

Режисьорът БОЯН ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „100“, посветена на 100-тния юбилей на Варненския драматичен театър и двата ѝ варианта, за поетичната ирония и предимствата на скеча като театрална форма, за различните гледни точки към човека и театъра.

Премиерата е планирана за 12 март 2021 г., когато се навършва точно един век от първото представление на 12 март 1921 г. на първия професионален театър във Варна. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров поставя началото на летоброенето на Варненския драматичен театър.

Постановка за един 100-годишен театрален юбилей, това е доста отговорно начинание...

Да, така е, но от друга страна, ако мислиш само колко отговорно е това, което правиш, ще ти бъде трудно да го направиш наистина. Разбирам цялата отговорност, която носи този юбилей и точно заради това реших и актьорите ме подкрепиха, този път да се откажем от обичайния концерт-спектакъл с конферансие, към който се прибягва в подобни случаи, а да подготвим спектакъл, различен от всички други. Той ще е посветен основно на театъра, но не само на Варненския театър, а на актьора и на театъра въобще. Ще внесем чувство за хумор, така че спектакълът да бъде атрактивен, дори за зрителите, които не се интересуват от театралната кухня.

Нашата творческа задача е подчинена на идеята за отбелязване на 100-годишнината на Варненския драматичен театър и според предварителния замисъл ще има два варианта. Юбилейният вариант ще бъде изнесен определен брой пъти, понеже сега публиката е ограничена до 30%, а ние бихме искали колкото може повече зрители да видят и преживеят, заедно с нас, този много специален спектакъл. По-късно ще отпадне историческата част, за да може представлението, засега с работно заглавие „100“, да влезе в репертоара на театъра и да продължи да се играе. То вече ще се фокусира не толкова върху юбилея, колкото върху темите, свързани с театъра, които споменах.

2021 – ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР НА 100

Първите театрални години

Стоян Бъчваров (27.07.1878 - 06.01.1949), един от пионерите на българския театър, актьор от национална величина, театрален директор и режисьор, полага основите на професионалния театър във Варна. По повод 35-годишнината от създаването си, Варненският драматичен театър приема Стоян Бъчваров за свой патрон и носи името му от 1957 г.

Роден в село Медвен, Котленско, три месеца след като баща му е убит от турците, Стоян Бъчваров е закърмен с възрожденски дух от детските си години. Работи като дребен чиновник и учителства в родния си край, за да спести пари за средното си образование в Казанлъшкото педагогическо училище, след което завършва и Мъжката гимназия във Варна. Именно във Варна е запленен от театралното изкуство, на което посвещава целия си живот. Още като ученик е привлечен за стажант актьор в любителската театрална трупа на Иван Кожухаров. През 1895 г. Иван Кожухаров, Стоян Бъчваров и Преслав Преславски основават Театрално дружество „Напредък“, което изнася представления в зала „Съединение“ (сега Сцена Филиал), общината дори отпуска субсидии и освобождава трупата от наем за залата. Играят „Службогонци“ от Иван Вазов, където Стоян Бъчваров жъне аплодисменти в ролята на Станчо Квасников, проявявайки за пръв път големия си комедиен талант.

Стоян Бъчваров участва и в пътуващия театър на Матей Икономов, който представя в София с голям успех „На дъното“ от Максим Горки. Приет e в състава на новоучредения Народен театър в столицата, след което заминава на специализация в Москва и Германия (1908). В Московския художествен театър и в Малий театър изучава изкуството на Станиславски, а в Мюнхен, Германия, се запознава с развитието на съвременните тенденции в европейския театър. „Новото, което видях там, дойде да заглуши всичко онова, което съм видял досега“, споделя артистът след завръщането си. В търсене на нови предизвикателства, Стоян Бъчваров се включва в различни професионални трупи, като през 1909 г. основава, заедно с писателя Антон Страшимиров драматична трупа „Смях и сълзи“, в която той е режисьор и актьор. В следващите десетина години се утвърждава като един от водещите актьори на Народния театър.

В рубриката „2021 – Варненският театър на 100“ разгръщаме архива на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ преди 100-годишния му юбилей на 12 март 2021 г.

Вече разказахме за „Стогодишно смешно театро“, реж. Станчо Станчев (сезон 1986/87), в което оживява Възрожденският български театър, пресъздаден с усмивка и признание към първосъздателите в единствената сценична творба на видния театрален теоретик и историк проф. Васил Стефанов, роден във Варна (15.11.1933-14.12.2020). Мнозина от актьорите все още си спомнят емблематичния куплет от „Стогодишно смешно театро“: „Най-приятно и забавно / на света училище / е самото всенародно / и живо позорище“.

15.11.1933, Варна – 14.12.2020, София

Екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ скърби за кончината на проф. Васил Стефанов, една от големите фигури в българския театър.

Роден на 15 ноември 1933 г. във Варна, завършил „Театрознание“ във ВИТИЗ, доктор на изкуствознанието, проникновен и задълбочен театрален историк, теоретик и критик, интелектуалец от висока класа, той има заслуги и като дългогодишен директор на Народния театър „Иван Вазов.

TOP