Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за играта между любовта и смъртта, за обратите и изборите и защо лесното би било скучно във виртуозната пиеса на Жорди Галсеран.

„Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран (превод Нева Мичева), е първа постановка в България. Случва се на сцената на  ДТ „Стоян Бъчваров“, премиерата ѝ предстои на 6 и 11 август в Театър Римски терми. Режисьор е Георги Михалков, сценография и костюми – Петър Митев, с участието на актьорите: Симеон Лютаков, Яна Маринова, Николай Кенаров, Валентин Митев, Розалия Абгарян.

Съвременното политическо животно е тема, която винаги предизвика любопитство, и в пиесата си Жорди Галсеран разчита на това.

Първоначално да, но фокусът е доста по-сложен. Става дума за висш, но вече бивш политик от първия ешелон, министър, който подава оставка, защото, както казва самият той: „Когато се опитваш да бъдеш честен и праволинеен, политиката те сдъвква и те изплюва“. Най-хубавото на Жорди Галсеран е, че той не работи с герои-етикети и в този смисъл няма противопоставяне между добрите и лошите. Не искам да отнемам удоволствието на публиката от изненадите и обратите, които ги очакват, и затова няма да навлизам в сюжета. Нека да обобщя така – политик се сблъсква с обикновени на пръв поглед хора, а всъщност с шайка мошеници от високо ниво. Трилър, но едновременно с това и пиеса за любовта. А както знаем, любовта е като бурена – тя просто никне и вирее там, където се хване, без никаква логика и причина. И разбира се, това е пиеса за избора, много ефектна и виртуозна пиеса за любовта и избора.

Достатъчна причина, за да промениш заглавието „Без резерви“, както е в книгата с преведените на български пиеси от Жорди Галсеран.

На испански първото заглавие на пиесата е „Фуга“, заради принципа на музикалното произведение, по който тя е изградена. Мислех дали да не бъде „Фуга без токата“, но нямаше смисъл да се заиграваме с подобно нещо. Исках просто и конкретно наименование, още повече че в първите две трети от пиесата публиката не разбира коя е Марта и за какво изобщо иде реч. Предпочетох това заглавие, защото то фокусира вниманието на публиката върху избора.

Вижте целия текст: https://kultura.bg/