Последната постановка на Явор Гърдев е по пиесата „Драконът“ на Евгений Шварц, познат най-вече като автор на произведения за деца. Написана е през 1944 г. и е била забранена по времето на Сталин. Явор Гърдев казва за пиесата, че „изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество… пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“.
Драматургичната форма на пръв поглед е класическа приказка с Дракон, Девойка и Герой, който иска да я спаси, като убие дракона. Евгений Шварц използва за основа на пиесата фолклорен сюжет от югоизточна Азия, който разказва как всеки, който убие Драконът, сам се превръща в дракон. В режисьорската версия на Явор Гърдев няма конкретизация на епоха и място на действието, героите нямат собствени имена, а са обобщени, знакови фигури – Девойка, Архивар, Герой, Дракон, Градоначалник, Президент, Функционер, Котка, Муле и т.н. Тези имена са режисьорско решение – в оригинала на Евгений Шварц персонажите имат собствени, конкретни имена. Митологичната форма и приказното позволяват превръщането на конкретната история в универсално обобщение, актуално за всеки географски топос и хронотоп.
Приказните уж примери и персонажи от пиесата са шокиращи със своята достоверност, актуалност и съотносимост с реални примери около нас. Сами се натрапват паралелите с реалностите на политическата власт тук и сега – корупцията, конформизмът, бюрокрацията, диктатурата на капитала, демагогията и безочието на властващите, пасивността на обществото, изкривяването на истината и цензурирането на информацията. Всяка политическа система се поддържа от хората, независимо от времето и мястото на управление, и съответно невъзможността за промяна на статуквото произтича от егоистичната, ирационална и ограничена природа на хората. Всички революционери и дисиденти бързо стават част от статуквото когато се доберат до властта. Драконът е символ, образ и метафора на мимикриите на властта, променяща външните си форми и проявления, но оставаща непроменена като същност и цел.
Вижте целия текст: https://kultura.bg/