Театърът е изкуство на свободата и като такова често говори за сериозните неща от живота по смешен и абсурден начин. Стига, разбира се, режисьорите да имат смелостта да поставят провокативни текстове. Петър Денчев е един от младите български режисьори, които с времето показа афинитета си към драматургията носеща социални послания.

След „Едноокият цар“, Петър се насочи към ново предизвикателство – пиесата „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Раул. В това нелеко начинание му помагат актьорите – Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Милена Кънева и Полина Недкова.

Текстът изследва парадоксалните възможности на съвременните технологии през дигиталната епоха да свързват и разделят хората. Сара Рул разказва за смъртта с чувство за хумор, настоявайки, че животът продължава да бъде забавен, банален и след смъртта. Срещаме се с Петър Денчев, да ни сподели своята режисьорска гледна точка за спектакъла.

Как откри творчеството на Сара Рул? С какво конкретно те привлече тази пиеса?

Попаднах на тази пиеса преди сигурно 7-8 години, когато в Младежкия театър имаше четения на нови преводи на драматургия. И тогава Хари Аничкин представи превода на тази пиеса. Актьори от театъра прочетоха откъс, който много ме впечатли – това е парчето от чистилището за „търговци на органи“, в което главният персонаж Гордън и Джийн попадат. Там ставаше дума за множество въпроси, които ме вълнуваха по много необичаен начин – през призмата на комичното, но и на философското. Пиесата започва реалистично, а после преминава през различни трансформации на драматичното, през различни драматургични похвати, които я правят предизвикателство. През годините много мислих за тази пиеса и преди пет – шест години помолих Хари да ми я изпрати и вече бях убеден, че трябва да я поставя. Така и започнах да й търся място. Варненският театър се оказа много подходящо място.

Вижте целия текст: https://binar.bg/