Вече сме ви срещали с Петър Денчев, а и той е достатъчно популярен в театралните среди у нас, затова ще пропуснем подробното му представяне. Само ще припомним, че е от Варна и на 25 февруари предстои първата му премиера в родния град. Постановката „Едноокият цар” от Марк Креует в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна е част от програмата по повод 95-я рожден ден на театъра. По този повод режисьорът разказа за избора на спектакъл и особеностите в него:

Защо избрахте „Едноокият цар”?

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие – да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие. У нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

Откъде идват различията с България?

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве, поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат от семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

Какво друго Ви накара да изберете този текст?

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на персонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

Вижте целия текст: https://lovetheater.bg/