2026 година идва с личен дебют за мен – такъв, който съвпада с юбилеен момент. Бих се осмелил да кажа, че това е постижение и крачка напред в професионален план. За първи път участвам в Международния театрален фестивал „Интерференции“, организиран от Държавния унгарски театър в Клуж-Напока. Тази година събитието отбелязва своето десето издание. Една утвърдена традиция и повод за жителите на Клуж, както и за любителите на театъра от цялата страна, да открият голямо разнообразие от представления от различни държави.
Този път те са събрани не под шапката на една тема, а под юбилейния знак на едно десетилетие фестивал, чиято основна цел е пресичането на различни култури, идентичности и театрални езици. Щастлив съм да се възхитя и да аплодирам безупречната организация на „Интерференции“ – събитие, което отговаря на високите стандарти, с които Държавният унгарски театър отдавна е привикнал своята вярна публика.
Първата вечер на фестивала бе открита от едно от най-вълнуващите и калейдоскопични представления, на които съм присъствал – „Алма Малер“ от Сашо Димоски, продукция на Театрално-музикалния продуцентски център, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Режисьорът Деян Пройковски пренесе на сцената и сглоби замайващ пъзел от разпокъсани във времето епизоди, използвайки текста на Димоски за живота на една от най-интересните и завладяващи женски фигури от началото на XX век като отправна точка за спектакъл, който говори за изкуството, времето, живота, смъртта и ролята на жената в обществото тогава и сега. Изключително подходяща и актуална тема за размирния период, през който преминаваме, „Алма Малер“ представи пред зрителите разбитата съдба на жена с редкo срещан интелект и талант — качества, които тя е била принудена да потуши заради типичния за епохата патриархат и предразсъдъците, които обществото е имало (и за съжаление на места все още има) спрямо ролята на красивия (и силен) пол в изкуството и културата.
Но коя всъщност е била Алма Малер? Родена с фамилията Шиндлер, тя се откроява още в младостта си като талантлива композиторка, обучавайки се под бдителния поглед на Макс Буркхард (директор на виенския „Бургтеатър“). Съдбата обаче я среща с Густав Малер, считан по онова време за най-великия жив композитор. Сложна и тревожна личност, Малер се противопоставя на композиторския устрем на съпругата си, която се примирява да остане в сянката му и да бъде просто негова спътница. След неговата смърт Алма се омъжва за архитекта Валтер Гропиус, основател на известната школа „Баухаус“, последвано от страстна връзка с художника Оскар Кокошка. В крайна сметка, след развода си с Гропиус, Алма се омъжва за трети път – за писателя Франц Верфел, с когото емигрира в Съединените щати, бягайки от ужаса на нацизма.
Бурно и разтърсващо съществуване – перфектен повод за театрална пиеса, белязана от дълбочина и гарнирана с много философия, но и за спектакъл, напомнящ пъстър витраж, изграден от малки, живи парчета, подредени така, че да създадат въздействащо театрално платно. Българското представление поддържаше постоянно високо темпо и силна енергия (може би понякога малко в повече), давайки цялостна представа както за една впечатляваща в артистично и психологическо отношение личност, така и за епоха, белязана едновременно от елегантност и декаданс. Режисурата на Пройковски наистина изобилства от еротични образи (понякога прекомерни, което донякъде вреди на общата изтънченост на спектакъла), като поставя силен акцент върху епизодите на телесно удоволствие на Алма Малер-Верфел. Той обаче интелигентно ги редува с поетични и философски пасажи, правили красива връзка между известните допълващи се крайности – ерос и танатос.
Това, което зрителят възприема от сценичната конструкция на българския екип, е начинът, по който животът на Алма Малер постоянно се люлее между страстната любов и смъртта (повече или по-малко драматична). В този разтърсващ житейски път на противоречивата героиня мога само да се възхищавам на Петя Ангелова в ролята на Алма – актриса с вулканичен темперамент, която изнесе целия спектакъл на своите рамене, преминавайки бурно от шепот към висок тон, от страст към отчаяние, от триумф към примирение. Истински тур де форс на Петя Ангелова, която изгради една от най-силните роли, които съм виждал в театъра досега. Не мога да подмина и лиризма, крехкостта и устремеността, демонстрирани от Стоян Радев – отличен изпълнител на героя Густав Малер. В много отношения той ми напомни за великолепната роля на Робърт Пауъл във филма на Кен Ръсел „Малер“. Впрочем целият спектакъл на Пройковски дишаше онази декадентска и гротескова атмосфера, която откриваме и в лентата на Ръсел от 1974 г. Освен това потискащата атмосфера, в която страстната любов и смъртта се преплитат толкова естествено, са се превърнали в запазена марка за съдбата на тази сложна и объркана двойка. Двамата актьори от българската трупа успяха да предадат целия страстен сблъсък и нарастващото напрежение на любовта и взаимното унищожение между Алма и Густав. Не на последно място трябва да спомена Веселина Михалкова, която даде живот на Тереза – най-добрата приятелка на Алма, нейна спътница, довереница и в крайна сметка нейна любима. Подобно на Петя Ангелова, Веселина Михалкова се доказва кактo мощна и вулканична актриса, която същевременно притежава дълбочина, отразяваща се в изговарянето на репликите, в жестовете – понякога нежни, понякога твърди, – в начина на ходене и в сценичната си стойка.
Разбира се, целият актьорски състав заслужава нашите аплодисменти и възхищение, защото „Алма Малер“ е преди всичко екипен спектакъл, в който целият ансамбъл участва постоянно в създаването на онази въздействаща атмосфера, за която споменах в началото. Заедно с тях споменавам и сценографа Валентин Светозарев, който е избрал минималистично от визуална гледна точка пространство, но изключително функционално за създаването на силни образи (особено гигантският часовник, който търкалят всички герои, преминали във вечността, е елегантно и въздействащо решение, подчертаващо неумолимия ход на времето). Костюмите на Раде Василев допринасят изключително много за елегантността, типична за епохата Бел Епок, докато енергичната хореография на Олга Панго придава допълнителен чар на постановката. И макар да съм очаквал саундтрак с повече фрагменти от Малер, трябва да призная, че музиката на Горан Трайкоски помогна за изграждането на това състояние на напрежение и съновидение, в което бе обгърнато представлението.
Автор: Тудор Сикомаш
Източник: https://tudorsicomas.substack.com/p/destinul-spulberat-al-unei-femei