Известният български кларинетист РОСЕН ИДЕАЛОВ днес „се срещна“ с дядо си ИДЕАЛ ПЕТРОВ – емблематичният актьор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, пресъздаден в скулптурния портрет на Христо Йорданов, експониран във фоайето на Сцена Филиал.

Музикантът с вълнение си спомни  детството, когато често е идвал с дядо си в театъра. Живи са и спомените на неговия баща Алексей Идеалов, който придружавал баща си Идеал Петров за сеансите в ателието на скулптора…

РОСЕН ИДЕАЛОВ е възпитаник на НУИ „Добри Христов“ във Варна и НМА „Проф. П. Владигеров” в София. Концертира активно повече от 45 години като солист и камерен изпълнител у нас и в чужбина – Италия, САЩ, Германия, Австрия, Чехия, Русия, Словакия, Унгария, Китай, Корея, Румъния, Северна Македония и др. Репертоарът му наброява над 700 произведения от Ренесанса до наши дни. Той е изключително търсен изпълнител на съвременна музика. Над 250 музикални произведения са написани за него от изтъкнати български композитори от различни поколения. Има издадени над 16 компактдиска, както и многобройни студийни записи за Българското национално радио и Българската национална телевизия, Радио Варна, WDR – Кьолн. През 2021 защитава докторска дисертация към катедра „Камерна музика и съпровод“ при НМА „Проф. П. Владигеров“. Носител е на много отличия, сред които два пъти на наградата на СБМТД „Златна лира“.

ИДЕАЛ ПЕТРОВ

(18.05.1899, Варна – 20.09.1983, Варна)

Идеал Петров (артистичен псевдоним на Идеал Христов) е един от най-популярните актьори на Варненския театър, изиграл над 400 роли на българската театрална сцена. Буйният младеж бягал от пастрока си, бунтувал се срещу порядките в казармата, едва се разминал с доживотна присъда, качил се нелегално на турски кораб, за да търси късмета си в Одеса. Накрая се завърнал във Варна и поел по пътя на театралното изкуство. Първите му актьорски изяви са свързани с Оперетно – драматичната дружба (1919). Заедно със съученика си – бъдещия диригент Асен Найденов, подготвя самодейни спектакли, за да изкарва прехраната си. При откриването на любителския театър „Пробуда“ начинаещият артист е играл редом с именития Стоян Бъчваров, от когото се учел на театрално майсторство. Опит черпел и от друга театрална легенда – Кръстю Сарафов, с когото също се срещал на сцената. Играе в пътуващия „Популярен театър“ на Г. Донев, „Български художествен театър“ на М. Македонски, Театър „Комедия“ на Ст. Бъчваров, градските театри на Хасково, Плевен и Пловдив, Русенски общински театър, Плевенски областен театър, Скопски народен театър, Бургаски народен театър.

Творческата кариера на Идеал Петров е свързана основно с театъра в родния му град Варна (1922 – 1923, 1927 – 1928, 1932 – 1935, 1948 – 1966), на чиято сцена той създава плеяда запомнящи се както драматични, така и комични образи. Сред тях са: Чорбаджи Марко в „Под игото“ от Иван Вазов, Градоначалникът в „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Тартюф в „Тартюф“ от Молиер, Фалстаф във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, Живота Цвийович в „Д-р“ от Бранислав Нушич, Големанов в „Големанов“ от Ст. Л. Костов и др. С актрисата Роска Петрова, с която споделяли дългогодишен щастлив брак, често се превъплъщавали в съпрузи и на сцената.

Дали в театъра или в живота, винаги общителен, открит и непосредствен, Идеал Петров намирал път към сърцата на хората и тъкмо тези негови качества станали причина името му в разговорния език на 60-те години да се превърне в нарицателно. На въпроса „Как си?“ отговорът, придружаван с усмивка, бил „Идеал Петров“.

В памет на големия артист улица във Варна носи името му.