ЦВЕТИНА ПЕТРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролите на Виола/Кент/Ромео/Жулиета във „Влюбеният Шекспир“

Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий на Марк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка – проф. Пламен Марков, сценография и костюми – Мира Каланова, музика – Калин Николов

Премиера за България, Варненски драматичен театър

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

Какво е усещането да си във „Влюбеният Шекспир”, да играеш театър в театъра, при това с няколко роли – Виола/Кент/Ромео/Жулиета?

Наистина, страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо.

Сравнението с едноименния филм, отличен с няколко награди „Оскар” е неизбежно...

На нас ни е ясно, че огромен процент от публиката, ще сравнява нашето представление с филма, но ние движим историята от наша гледна точка, от гледната точка на режисьора. Не се съобразяваме с филма, макар че сценарият на пиесата е доста близък до него.

Проф. Пламен Марков държи особено на ироничния подтекст във всичко, който се случва на сцената. Как се справяте с това?

Самият сценарий е написан доста леко, всичко върви комедийно и много приятно. Докато репетираме, има моменти, в които и ние самите не можем да избягаме от въздействието на смешното.

Как преценяваш партньорството с колегите, вкл. Гуинет Полтроу?

Гуинет Полтроу не ми е партньор на сцената (смее се), но ми е партньор по някакъв начин в изграждането на образа. Иначе бандата е супер, компанията е супер, съществува хубава енергия по време на репетициите, а това винаги се отразява на резултата. Въобще атмосферата е страхотна.

И е добре човек да е влюбен, дори да не е Шекспир?

О, да. Винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!“