Парижката премиера през 1973 г. на „Клетка за луди“ („La cage aux folles“) – оригиналното заглавие на пиесата, жъне невиждан успех. Авторът Жан Поаре в ролята на Жорж и Мишел Серо в ролята на Албин получават „Наградата на хумористите“. Постановката се радва на над 1800 представления и 1 милион зрители. След Франция пиесата се поставя в Италия, Германия, Аржентина, Венецуела и други страни.

През 1978 г. Едуард Молинаро и Франсис Вебер създават филмов сценарий по пиесата, чиято екранизация с Уго Тоняци и Мишел Серо е отличена с 2 награди „Сезар“ – за най-добър филм на годината и най-добър актьор за Мишел Серо. Следват „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм и номинации „Оскар“ за режисура, сценарий и костюми. 

През 1983 г. композиторът Джери Хърман създава мюзикъл, който се играе 1761 пъти на Бродуей и е удостоен с 6 награди „Тони”. В Европа най-популярна е американската филмова версия „Клетка за птици“ на Майк Никълс от 1996 г., с Робин Уилямс и Натан Лейн.

Постановката на проф. Атанас Атанасов във Варна е вторият театрален прочит в България на популярното в цял свят заглавие: „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. 

Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. 

Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща.

Става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Българинът, според мен, притежава прекрасно чувство за хумор и може адекватно да оценява нещата. 

Въпросът е ние с постановки от този тип да не го назидаваме кое как трябва или не трябва да бъде и да му оставяме възможност за избор и собствена преценка. Защото всъщност в пиесата става въпрос за правото на избор. 

В хода на действието се разбира, че сватбата между сина на гей двойката и дъщерята на консервативния политик, стремящ се към висок пост в управлението, е възможна, но с цената на много компромиси, които подлагат героите на смешни, дори абсурдни ситуации“, въвежда в атмосферата на „Клетка за пеперуди“ режисьорът.