Людмил Димитров – изследовател на Тургенев

Идиличният пейзаж на драмата и любовните конвулсии на персонажите напомнят донякъде на магическата атмосфера в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, където всичко се омесва и взривява, световете на реалното и извънредното започват да си подражават в неподозиран „естествен“ спектакъл, тласнат от „сеизмичността“ на една лятна нощ; у Тургенев – на един летен месец. Персонажите в „Месец на село” престават да бъдат господари, слуги, храненици, гости, доктори, кочияши, майки, бащи, съседи или учители. Те придобиват оперативната каузалност на влюбени, ревнуващи, борещи се, плахи, обидени, уплашени, засегнати, окрилени индивидуалности. Подобна екзистенциална метаморфоза става възможна благодарение на въздесъщия диктат на страстта, обзела най-напред господарката на имението, Наталия Петровна.

Венелин Шурелов – сценограф

Сценографското решение изгражда пространство, което се асоциира с изоставено архитектурно съоръжение и то, подобно на мембрана, непрекъснато изхвърля или поглъща своите образи, прецежда и филтрира техните характери и взаимоотношения. Героите обитават, но не принадлежат съвсем на това място, те като че ли носят нещо от града, от духа на забързаното урбанистично мислене и поведение. Именно в тази идилична селска среда, в която изкуството и естественото са в конфликт, се развива градската интрига. Във визията е потърсена ярка образност и експресия с много плътни картини, направени сякаш от големите майстори на руската живописна школа. И същевременно се долавя нещо жестоко и брутално в принципа, по който се движат различните компоненти на това съоръжение.