Защо Нийл Саймън?

За пръв път поставям Нийл Саймън. Всичко, което съм чел от него, намирам смешно и умно. Освен това той е голям майстор на сетивното, а когато се комбинират смешно, умно и сетивно, резултатът е много добра драматургия. От гледна точка на драматургията, авторът решава „Глупаци” с такъв абсурден хепиенд за всеки от героите, че накрая комедията се превръща в сатира. Позволих си да съкратя и прекомпозирам текста, за да получа едно динамично представление, в което действието се нагнетява непрекъснато до края.

Кои са глупаците?

Представите ни за глупаците са ясни - или си глупав и щастлив, или си неособено глупав и неособено щастлив. В този смисъл „Глупаци” може да бъде определена като пиеса за онзи рай, който искаме да загубим, за да имаме след това от какво да оплакваме. Действително глупаците копнеят да се освободят от живота, който живеят, но всъщност са безметежно щастливи. Въпрос на цивилизационен избор.

Нийл Саймън разполага действието в неопределено минало, в някакво омагьосано украинско селце, чийто жители битуват в безбрежна тъпота, което не им пречи да се чувстват щастливи.

Ситуацията изненадва новопристигналия учител Леон, но се превръща за него и в дилема, когато той попада в капана на любовта. Двамата се влюбват искрено, неочаквано и дълбоко, с което авторът предпоставя простата житейска истина на книжната. 

Има нещо много приятно в това, че логиката на учения човек, за когото 1+1=2, се сблъсква с простата реалност, в която всички ние живеем и в която никога 1+1 не прави 2. Такова уравнение не съществува в живота.

Щастието, равнозначно на наивност, така ли?

Блажени са нищите духом, се казва в Библията. Може дълго да разсъждаваме доколко този цитат звучи смущаващо...

Георги Михалков