С премиерата на „Паметта на водата” на 15 септември 2012 г. официално се открива Камерна сцена „Стоян Камбарев”.

Харизматичният режисьор Стоян Камбарев създава тук в последните години от живота си незабравимите спектакли „Черна дупка“ (1994) и „Майката. Васа Железнова 1910 (Клямзинският продавач)” (1995).

Подобно на духовен гуру, той моделира един нов вкус към търсенето и изказа в драматичното изкуство, предопределяйки в голяма степен бъдещото развитие на варненската трупа.

„Той остави много дълбок отпечатък у всички колеги, имали шанс да се докоснат до него. Това е паметта – от родител към дете или от някого, който се е появил в живота ти и те е променил”, казва Веселина Михалкова.

Стоян Радев, изиграл първата си значима роля в постановката на Стоян Камбарев „Черна дупка”, поставя специално за откриването на новото театрално пространство пиесата „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън.

„Винаги силно съм се вълнувал от човешкото създание, винаги ми е било интересно да се занимавам с човека. Пиесата всъщност прави своеобразна дисекция на човешката душа и това ме провокира да посегна към този драматургичен текст“, обяснява режисьорът Стоян Радев жеста на признание и приемственост към режисьора Стоян Камбарев.

В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си. 

Отдавна е отминало детството, когато не се налага да правиш избор – може би защото нямаш памет за миналото... 

С натрупването на паметта идва и трудността на избора...

„Паметта на водата” принадлежи към онези спектакли, които след „приобщаването ти към самотните светове на други хора”, по израза на Стоян Камбарев, неусетно те заставят да потърсиш и преживееш самия себе си.

Катарзисно.

От самото начало.

До там, докъдето си стигнал.

И с мисълта за по-нататък.

Също и за края...

Виолета Тончева