Поради факта, че уважаемият зрител прочита тези кратки думи на режисьора обикновено в минутите преди завесата да се вдигне, сега, когато ги пиша, се чувствам в известен смисъл като актьора от Шекспировите пиеси, който играе ролята на „Пролога” и моли за снизхождение и прошка „ако не ви хареса нашата пиеса”. И тъй като не съм свикнал да се извинявам предварително, ще напиша:

Съвсем кратко похвално слово за комедията:

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока”, драмата – обикновено „сериозна”, а комедията винаги – „просташка”. Още повече, че след Тарантино и Мадона тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката – дори да плаче, се забавлява. И още – във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Разбира се, когато след поредната театрална реформа българският театър бе захвърлен на свободния пазар, съществува опасност...

Но аз обещах да бъда кратък. И така – „Оскар”. Това не са наградите на „Филмовата академия”. А пиеса, по която е заснет стар филм с незабравимия Луи дьо Финес. Която ще се опитаме да ви представим.

И ако... вече знаете!

Приятно гледане! Дано!

Борислав Чакринов