„Никога ли не си изпитвал свещен трепет от простотата и точността на познанието?

Окръжност – най-съвършената фигура в геометрията! Съвършенство и хармония – нищо общо с тресавището на човешките чувства.

Можеш ли да се изчервиш от срам пред една окръжност? Да изпитваш отвращение?

Триъгълник – единствената фигура, която три линии в пространството могат да образуват. Триъгълник. Неотвратим като съдбата.

Три линии, които разпиляват всички брътвежи за безкрайните възможности на живота, илюзиите за свободен избор, бляновете, мечтанията, копнежите…

Не можеш да хитруваш. Няма настроения. Има една фигура, която се припокрива абсолютно със своето название – триъгълник.

Нещо, което има стойност днес, ще има стойност и утре, и когато престана да дишам, ще има стойност и без мен, и без вас! Не е ли прекрасно? Има ли нещо по-възвишено от две линии, теглени върху пясъка?

Погледни хоризонта. Това не е безкрайността.

Виж морската шир – необятна, но не безкрайна. Млечния път – невъобразимо пространство… умът ти не може да го побере… Но не е безкрайно.

Безкрайността са двете успоредни линии върху пясъка, по които разумът потегля на път към собственото си величие!”

Макс Фриш