Tuesday Oct 08th, 2024

„СВРЪХЧОВЕК“ - 2023

Танцово-театрален спектакъл по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на

Фридрих Ницше за Свръхчовека.

Текст Сашо Димоски
Превод Таня Попова
Режисьор Васил Зафирчев
Хореография Олга Панго
Сценография Филип Коруновски
Костюмография Раде Василев
Плакат Славяна Иванова
Фотография Иван Дончев

Роли и изпълнители:

ТЕЛА: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров,

Нейчо Петров

СЕНКИ: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена

Кънева, Габриела Боева, Сияна Начева

Партньорски проект между Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и творци от РС Македония. Текстът и постановката са създадени специално за Варненския драматичен театър, а музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински се използва за пръв път в театрално представление.

Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена - Европейската нощ на театрите

Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023.

САШО ДИСМОСКИ - драматург

„Постановката „Свръхчовек“ (Űbermensch), създадена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, използва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека. Изхождайки от тази теория, предмет на конфликта в представлението са човекът и неговата сянка в постоянна борба за търсене на Свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за танцов театър, „Свръхчовек“ е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване. „Свръхчовек“ не се занимава с рационалното, тъкмо напротив – то проучва подсъзнателното, духовното, импресията, анализира чувствата на човека извън конкретиката. Това не е Аристотеловата идея за театър, не е конкретна история, която може да преразкажеш. Целта е зрителят да бъде подтикнат към силно интроспективно преживяване, което да го доведе до прозрение и да го насочи към въпроса, защо ние, хората, сме станали толкова сурови и егоцентрични, че убиваме собствените си сенки (души), за да станем Свръхчовеци.“

ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ - режисьор

„Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. Следвайки нейните 12 сцени, извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. Нашата цивилизация, за съжаление, е посветена на апотеоза на тялото. Ние живеем в глобален свят, в който се радваме на какви ли не придобивки, но от друга страна, като глобални потребители, ние сме подложени на изкушенията и диктата на консумеризма. А на консумеризма му трябват неосъзнати тела, тела без дух и цел, които нямат свободна воля и се вълнуват единствено от това, какво ще купят или продадат. Мислейки повече за телесното, отколкото за духовното, човекът на XXI век е заплашен от ентропия. И ако той не осъзнае и не преодолее предизвикателствата, пред които е изправен, няма никога да се докосне до духовния мир и хармонията, заложени изначално в неговото съществуване.“

ФИЛИП КОРУНОВСКИ - сценограф

Как във физическото пространство на театралната сценография да се визуализират абстрактни идеи е творческата цел на „Свръхчовек“. Използвам конкретни материали, за да пресъздам чрез тях една абстрактна представа. Изграждам метафизичното пространство само с основните елементи в природата – земя, вода и въздух. Сред тях човешкото тяло се представя като част от природата, като нейно битие, разделено на две – тяло и сянка. Тялото без сянка е нищо, а сенките зависят от светлината и контекста. Тъкмо тук се включва светлинният дизайн, като най-важен елемент в тази сценография. Той трябва да внуши философската идея и да предаде цялата концепция на спектакъла. Търсим въздействието на светлината, изследваме светлосенките и отраженията, използваме прах, за да дефинираме телата и да ги отделим от техните сенки. С познати материали сътворяваме една нова, непозната и съвсем различна картина, която поражда неочаквани и необичайни размишления. Картина, в която физическите елементи водят зрителя до абстрактното. Щастлив съм, че се получи.