Актуални новини

ТЕАТРАЛНА БИБЛИЯ ВАРНА 1921-2021

премиерата, както постъпват немалко летописци, а прибавя към тези първоначални данни и другите творци в постановъчния екип, както и актьорите, при това – забележете! - заедно с ролите им в дадената постановка. Този комплексен информационен продукт носи своята прибавена стойност, придава завършеност и пълноценност на изданието.

Във всяко отношение Летописът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е един стилен и достоен за възхищение изследователски труд, на който Никола Вандов посвещава близо две години, проучвайки архивите на театъра, РБ "Пенчо Славейков" и още няколко библиотеки, Държавен архив Варна и др. Не му убягва нищо, свързано с Варненския театър, публикувано във вестници и списания, сред тях: „Варненски кореняк“, „Варненски новини“, Модерно изкуство“, „Море“, „Театър и Музика“, „Сталинско знаме“, после „Народно дело“ и т.н., от централната преса „Български театър“, „Златорог“, „Хиперион“, „Хомо Луденс“ и т.н. и т.н. С истинска изследователска страст той търси и намира необходимата му информация не само от архивите, вкл. двата летописа за 50- и 85-годишнината на Варненския театър, не само от книгите и публикациите, посветени на Варненския театър от Добрин Василев, Любомир Владков, Сия Папазова, Георги Смиленов, София Стоянова, Венета Терзиева, Олга Боева и др., но и от книгите, написани от варненски актьори, които също не са малко. Провежда интервюта с ветераните Грациела Бъчварова, Свилен Стоянов, Юлияна Чернева и други актьори и всичко това с единствената цел да си изясни онова, което в писмените източници не е съвсем ясно.

 

За да избегне неточности и да стигне до истината за дадено театрално събитие, перфекционистът Никола Вандов не пести никакви усилия. Резултатът е едно брилянтно произведение – една историческа хроника, един епос на Варненския драматичен театър, който неизменно ще служи за ориентир във времето на сегашните и бъдещите поколения.  Ориентир, не само що се отнася до хронологията на събитията, но и до рефлексиите за тях. В същинския летопис няма оценъчни съждения, а само факти, както го изисква самият жанр. Но за да бъде включен към обективния и субективният фактор, той посочва в летописа всички налични писмени източници с критики и отзиви за театрални постановки на Варненския театър през изминалите 100 години. Проследявайки този отзвук сред аудиторията, няма как да не забележим, че в миналото присъства повече професионална критика, отколкото сега. Днес професионалната критика е неглижирана и лайковете или хейтърството в социалните мрежи не могат да изместят този важен коректив на изкуството.  

От друга страна, като обективна хроника на събитията, всеки летопис априори съдържа в себе си предпоставки за обобщение, анализ и осмисляне на философията на битието. В този смисъл Летописът на Варненския театър е една много навременна и повече от интересна книга. Само един пример. На стр. 15 откриваме под номер 1 първата постановка в историята на Варненския театър. Това е „Инстинктът“ от модния някога, сега съвсем забравен автор Анри Кестмекер, режисьор е бил Стоян Бъчваров, той е изпълнявал и ролята на главния герой Жан Берну, а в ролята на жената от любовния триъгълник е била съпругата му Николина Бъчварова. Само толкова казват архивите. Но 100 години по-късно – и това се превръща в една от изненадите на юбилея - почитателка на Варненския театър открива в Кралската библиотека в Белгия френския оригинал на пиесата. Драматугът на театъра Аглика Олтеан превежда творбата и тя се оказва доста по-интересна от очакваното, не само е актуална, но и много благодарна за интерпретация. Другата новина е, че режисьорът Стоян Радев Ге.К. вече направи разпределението, като в главните роли на най-старата пиеса от летоброенето на Варненския театър, сега ще играят най-младите актьори на театъра. В Нощта на театрите 20 ноември на юбилейната 2021 година, „Инстинктът“ ще бъде прочетен пред зрителите, а след това пиесата вероятно ще намери своето продължение като нова постановка в репертоара на театъра.

След 100 години театралното наследство възкръсва в нов прочит със същото заглавие на същата сцена. За да осмисли първия театрален век, да го закръгли и да продължи в следващия век. И в следващия летопис. Защото изкуството е вечноrs longa по Хипократ) и това екаузата на всеки летопис.