Актуални новини

„Свекърва” навършва 107 години на варненска сцена

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Tuesday, 23 September 2014 14:03

„Свекърва” навършва 107 години на варненска сцена

За пръв път в България пиесата е играна във Варна, родния град на Антон Страшимиров

Премиера - 10, 11 октомври, 19 часа, Сцена Филиал

Пресконференция – 11 октомври, 11 часа, фоайе първи балкон, Основна сцена. Медиите са поканени на премиерата на 10 октомври

Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев, познат с успешните си постановки „Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, „Паметта на водата” от Ш. Стивънсън и други, се обръща за пръв път към българската класика и прави своя прочит на „Свекърва” от Антон Страшимиров.

Това е неговият знак за почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик, а също и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика. При това за пръв път в България „Свекърва” е изиграна именно от варненската театрална трупа на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София.

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров, написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси.

Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори. Първата награда обаче е отредена за „Свекърва”.

Сега, с най-новата си варненска премиера, която предстои на 10 и 11 октомври 2014 г., „Свекърва” не само окръгля, но и надхвърля своя първи век, достигайки достолепната 107 годишна възраст.

За сценографията и костюмите на тази, 9-та постановка на „Свекърва” във варненската театрална история, е привлечена Мира Каланова, с която Варненският драматичен театър създаде най-добрите заглавия в репертоара си през последните години. На режисьора Стоян Радев Ге. К., който се е заел и с музикалната среда, асистират Петя Куртева и Валентин Митев-син. Главната роля на нарицателната за българска свекърва Костанда е поверена на Веселина Михалкова, Теодора Михайлова пресъздава образа на Старата, Стефан Додуров ще видим като сина на Костанда Велчо-Свилен, а Петя Янкова - като неговата съпруга Дечка. Останалите роли изпълняват Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка). Верен на своя театър, актьорът-фотограф Симеон Лютаков ще бъде автор на плаката и програмата на последната варненска „Свекърва”.

Постановката се осъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, по програма „Варна, територия на творчеството” и със съдействието на бизнес партньорите "Ардeс", „Голдън Роуз”, „Велмар Перла”, „Ред Канапе” и „Рефан”.

Авторът за „Свекърва”

„В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички евро¬пейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. И това тегли една черта в българския бит, която е съвсем необяснима за чужденците (даже за най-близките нам — руси и сърби).
В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. . . И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смърт¬та на своя съпруг (или даже приживе на такъв) „командари” в челядта, т. е. явява се като властна над сина си и, значи, също над неговата невеста. А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — „две жени под една стряха не събирай”. Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна.

Към края на 90-те години от миналия век в София се от¬криха курсове за акушерки. Те се изпълниха с дерайлирали (първи!) девици. За тях се шушукаше вече в цялата страна: надеждата им да стъпят в брак била в подмамване на чужд съпруг. . .
Така построих комедията си „Свекърва” - битовото зло от векове преплетох с новите прояви в живота”, пише в „Творчество и живот” Антон Страшимиров.

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА „СВЕКЪРВА”

В постановката на „Свекърва” през сезон 1993-1994, с режисьор незабравимата Катя Динева, Веселина Михалкова играе първата си професионална роля – тази на Костанда.

Тогава нейният съпруг Стоян Радев пресъздава образа на сина на Костанда Велчо-Свилен. Така със „Свекърва”, дипломен спектакъл и за двамата, Веселина Михалкова и Стоян Радев започват след ВИТИЗ блестящия си творчески път на театралната сцена в града на Антон Страшимиров. 20 години по-късно двамата отново са заедно в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик.

И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от сезон 2014-2015 е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална.

Водена в доброто и в злото най-вече от любовта към сина и стремежа да съхрани семейството, дори и това да изглежда понякога като отбрана на собственото статукво, Костанда определено се е променила с годините. Впрочем тази метаморфоза ясно личи и от плаката на Симеон Лютаков, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва...

Виолета Тончева

Антон Страшимиров – писател, общественик, бунтар (15 юни 1872 г., Варна - 7 декември 1937 г., Виена)

Роден във Варна в големия български род Страшимирови през 1872 г., Антон Страшимиров напуска на 13 години родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. В периода 1890-1894 учителства в различни села във Варненско и Бургаско и се увлича от народническия социализъм.

През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.
След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898-1899), където редактира литературното списание „Праг“, учителства и в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства.

Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански, става делегат на Казанлъшкото дружество на Седмия македонски конгрес, редактира вестник „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет и списание „Звезда“ в Търново, издава списание „Културно единство“ в Солун, пише в легалния орган на ВМОРО „Дело“, издава списание „Наш живот“.

Поверени са му 3000 лири от откупа, взет от ВМОРО за Мис Стоун. През 1902 г. е излъчен за народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС).

Участва в Балканската война като редник, а по време на Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921), създава и редактира (1922-1923) „Българска общодостъпна библиотека“.

След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“: "Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал ¬ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."

Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 г. е един от редакторите в списанието „Пламък“, печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“, през 1926 г. под негова редакци излиза вестник „Ведрина“.

В стремежа си да създаде модерна драма („Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“), Антон Страшимиров повтаря теми и мотиви, заети от Метерлинк, Ницше и Пшибишевски. Автор е също на народоведски проучвания („Нашият народ”), пътеписи, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. За своите публикации той използва многобройни литературни псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, Земен, Истров, Кинема, Наблюдател и др.

Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.

Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов — обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други.

Умира във Виена на 7 декември 1937 г.