Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„Ревизор” идва във Варна

Премиера 29, 20 ноември, Основна сцена

За морала през смях

Едва 27-годишен, Николай В. Гогол написва „Ревизор” по реален случай с Пушкин, когото при пристигането му в някакво провинциално градче взели за ревизор. Образец на комедиографско майсторство, пиесата започва с пристигането на мнимия и завършва с новината за идването на истинския ревизор. Междувременно пред зрителя се разиграва един изумителен паноптикум от раболепие, корупция, низост, подлост, безхаберие и еснафщина, в който мудността, глупостта и злото се оказват неизтребими. Ако търсите положителен герой в „Ревизор”, със сигурност няма да намерите.

Социалният и нравствен упадък, в който битуват типизираните, смешни и жалки, гротескови герои в „Ревизор” предизвиква такова потресаващо впечатление, че – независимо от бурните аплодисменти на премиерата в Санкт Петербург през 1836, Гогол се вижда принуден да напусне Русия за цели 12 години. Толкова засегнато се почувствало руското общество от разобличителната сила на пиесата.

 

С времето въздействието на „Ревизор”, подобно на всеки голям драматургичен текст, не намалява. И това се дължи както на художествените му качества, така и на неговата актуалност. Два века по-късно „Ревизор” продължава да звучи съвременно и да задава своите въпроси за морала през смях.

В България “Ревизор” е представен за пръв път през 1880 г. в Русе, при това на руски език. Свои интерпретации по него правят режисьори като Н. О. Масалитинов, Кръстьо Мирски, Методи Андонов, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева, Бойко Богданов (2008), Мариус Куркински (2011).

Във Варна, след прочита на Станчо Станчев през далечната 1986, с „Ревизор” през 2013 се заема проф. Пламен Марков, в чийто елитен постановъчен екип влизат Мира Каланова – сценограф и костюмограф на постановката и композиторът Калин Николов. Асистент-режисьор Петя Куртева. В главните роли ще видим Стефан Додуров (Хлестаков), Стоян Радев (Градоначалникът) и Веселина Михалкова (Анна Андреевна), също Гергана Арнаудова, Леарт Докле, Димитър Мартинов, Пламен Димитров, Пламен Георгиев, Валери Вълчев, Адриан Филипов, Мария Гинкова, Биляна Стоева, Михаил Мутафов, Христо Христов, Ина Добрева, Яким Неделчев, Николай Кенаров.

„Ревизор” на Пламен Марков – от яростта до иронията

Проф. Пламен Марков смята, че „Ревизор” е сериозно предизвикателство за всеки театър. „Ние правим нашия прочит в атмосфера на социални катаклизми, протести, контрапротести и дефицит на морал. В този противоречив контекст съществува опасност спектакълът да загуби автентичността си и да изглежда прекалено злободневен или дори пропагандаторски. Ето защо нашата задача бе така да анализираме текста, че нито една политическа сила да не се почувства поощрена от нашия спектакъл. Стремим се да отдадем дължимото на яростта, която владее обществото, но и да я иронизираме. Постановката ни е заплашително актуална, но ние търсим в нея баланса на художествеността. В този смисъл нашият „Ревизор” е забавен, без да прилича на естрадните шоупрограми и без да прекрачва границите на добрия вкус и смисления смях. „На кого се смеете – на себе си смеете!” гласи и един от важните цитати в пиесата. 

Спектакълът е верен на духа на Гогол, но в интегралния текст съм си позволил да възстановя 3 сцени, които режисьорите обикновено махат, а на други места да направя съкращения. Както във „Вуйчо Ваньо”, така и тук съм направил свой превод, не защото се смятам за графоман, а защото съвременното сценично изкуство изисква съвременен език.

За разлика от един обикновен преводач, който няма право да се отклонява от оригинала, аз имам свободата да го адаптирам и превеждайки идиомите на XIX век на езика на XXI век, да доближа произведението до днешната публика. Взел съм също моменти от „Мъртви души” и „Женитба”, които допълват характеристиката на персонажите в „Ревизор”, слугата Мишка пък става слугинчето Мишка и т.н.

Определено мога да кажа, че имаме силни актьорски постижения в състава, изграден от различни поколения актьори – от утвърдени имена като Михаил Мутафов до най-младите като Антония Търпова. Личи, че трупата е обновена и подмладена, при това в период на криза – факт, който прави чест на ТМПЦ и Варненския драматичен театър”, уточни на пресконференцията по повод премиерата проф. Пламен Марков.

Гледната точка на Мира Каланова:

„За постановката на „Ревизор” работихме без обичайните за театралната практика финансови проблеми.
Не вярвам в митологията, че без пари могат да се правят велики неща и затова съм удовлетворена, че разполагах с необходимите средства за създаване на сценографията и костюмите. Костюмите са решени изцяло в стилистиката на XIX век – една прекрасна епоха, в която се поставят основите на съвременното моделиране.
Специално донесох от Англия книга, в която се описват старите технологии, по които накарах шивачките да работят. Комбинацията между стари технологии и съвременни материи доведе до пластиката на костюмите, която исках да се получи.”

Ето и позицията на Веселина Михалкова, която изгражда подчертано силен образ на  своята героиня Анна Андреевна:

„Не е тайна, че съм студентка на проф. Пламен Марков и работя прекрасно с него като режисьор. Разбираме се с малко думи, творческите ни виждания се припокриват. За мен е изключително предизвикателство да работя руска класика. Гогол винаги е бил мой любим автор и мечтаех да се докосна до него. Щастлива съм, че се случи.”

За младите актьори Стефан Додуров, Леарт Докле, Антония Търпова и Николай Кенаров е чест да бъдат на сцената заедно с големи професионалисти, от които има какво да научат. Те вярват, че динамиката, усмивките и любовта, които са съпътствали репетициите, ще останат в енергията на спектакъла и ще го държат.

Според Валери Вълчев, трактовката на проф. Пламен Марков, за разлика от постановки на „Ревизор” в други театри, въздейства със своята динамика и вътрешна логика при изграждане на персонажите и вписването им в един цялостен ансамбъл.

Надеждата на всички варненски „ревизори” е, че участват в поредната успешна постановка, която ще накара зрителите да се обърнат, през призмата на класиката, към себе си и заедно със забавлението ще изпитат с нищо несравнимото удоволствие от допира с голямото изкуство на театъра.

 

TOP