Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

 

 

Мартенска премиера на Варненския драматичен театър

 30, 31 март 2017, Сцена Филиал, 19.00

 

Сценична версия и режисура Стилиян Петров

Сценография Венелин Шурелов

Костюми Елица Георгиева

Музика Иван Шопов

 

Действащи лица и изпълнители:

Наталия Петровна - Даниела Викторова
Михаил Ракитин - Стоян Радев
Верочка – Цветина Петрова
Алексей Беляев - Валери Вълчев
Игнатий Шпигелски - Николай Божков
Аркадий Ислаев - Пламен Димитров
Ана Семьоновна - Юлияна Чернева
Лизавета Богдановна - Веселина Михалкова
Катя - Гергана Арнаудова
Шааф - Константин Соколов
Афанасий Болшинцов - Николай Кенаров
Коля – Алекс Маринков

 

ПАРАДОКСИТЕ НА ТУРГЕНЕВ

Иван Тургенев е от писателите, които създават художествена реалност, която животът след това повтаря. Парадокс!

Персонажите му приличат по нещо на него самия – те разточително изразходват време, душа и чувства в разговори  и дела,  чрез които човек и природа влизат в неочаквани симетрии. За тях любовта е лакмусът за смисъла на живота, но същата тази любов води до противоречия, които правят съвместния живот невъзможен. Парадокс!

Руското имение, с устремените нагоре липови алеи и просторни поляни, е място за вдъхновение на Тургенев. В подобни имения живеят неговите чувствителни, интелигентни, сдържано-поетични персонажи. Мащабни и дръзки, те са готови да вървят докрай във важните неща, въпреки съсловни предразсъдъци и норми.

 

В Европа пиесите на Тургенев се играят  в Театъра на Антуан в Париж, във виенския Бургтеатър, Мюнхен и Берлин. Особено популярен е в Италия сред италианските трагици. Най-често световният театър се връща към написаната през 1850 година «Месец на село».

 

                                            Майя Праматарова, преводач на «Месец на село»

 

Майя Праматарова и Стилиян Петров„МЕСЕЦ НА СЕЛО“ - НАЙ-ХУБАВАТА ПИЕСА ОТ СРЕДАТА НА XIX ВЕК

 

ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

 

„Месец на село“ е не само най-хубавата пиеса от средата на XIX век, но и най-заразителната като сценичен образец: следи от нея могат да се открият и у Островски, и у Толстой, и у Чехов.

 

Идиличният пейзаж на драмата и любовните конвулсии на персонажите напомнят донякъде на магическата атмосфера в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, където всичко се омесва и взривява, световете на реалното и извънредното започват да си подражават в неподозиран „естествен“ спектакъл, тласнат от „сеизмичността“ на една лятна нощ; у Тургенев – на един летен месец.

 

Персонажите в „Месец на село” престават да бъдат господари, слуги, храненици, гости, доктори, кочияши, майки, бащи, съседи или учители. Те придобиват оперативната каузалност на влюбени, ревнуващи, борещи се, плахи, обидени, уплашени, засегнати, окрилени индивидуалности. Подобна екзистенциална метаморфоза става възможна благодарение на въздесъщия диктат на страстта, обзела най-напред господарката на имението, Наталия Петровна.

 

Това е първата пиеса на руската класическа драматургия с главен женски образ. Tя е и първата комедия, в центъра на която стои трагическа героиня.

 

Целият сюжет е генериран и поддържан от нейната матриархална фрустрираност, драмата сугестира екзалтирано-сподавеното усещане на жена. Чувствата не подлежат на възпитание; под тяхно въздействие човек не съвпада със самия себе си.

 

               Людмил Димитров, „Да бъдеш шут в играта на

               съдбата. Руската драматургия от XIX век. Херменевтика на

                канона“, София 2006

 

 Прочете повече: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

„Mесец на село” - диктат на страстта

Картини от „Mесец на село”

 

 

 

TOP