Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Възторжени отзиви от столичната публика за „Тютюн“ и „Амадеус“  

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Получихме възторжени отзиви от столичната публика за двата юбилейни спектакъла за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ „Тютюн“ и „Амадеус“, които представихме на 10 и 11 октомври 2021 г. в Театър Българска армия и Народния театър. Единодушно е мнението на всички, че гастролът с тези две топли, топли премиери свидетелстват за един мащабен поглед и многоспектърност в подбора на заглавия, които очертават амбициите и перспективите за развитието на нашия театър. От първата българска театрална постановка по оригиналния, нецензуриран роман на Димитър Димов, драматизация на Юрий Дачев с режисура на Бина Харалампиева до „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, от високата българска класика до световната класика, от майсторския прочит на един зрял и отдавна утвърден режисьор до интересния прочит на един режисьор от по-младото поколение – вписан в тези широки граници, гастролът показва не на последно място и големия потенциал и театралното можене на варненските драматични артисти.

ТЕАТРАЛНА БИБЛИЯ ВАРНА 1921-2021

премиерата, както постъпват немалко летописци, а прибавя към тези първоначални данни и другите творци в постановъчния екип, както и актьорите, при това – забележете! - заедно с ролите им в дадената постановка. Този комплексен информационен продукт носи своята прибавена стойност, придава завършеност и пълноценност на изданието.

Във всяко отношение Летописът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е един стилен и достоен за възхищение изследователски труд, на който Никола Вандов посвещава близо две години, проучвайки архивите на театъра, РБ "Пенчо Славейков" и още няколко библиотеки, Държавен архив Варна и др. Не му убягва нищо, свързано с Варненския театър, публикувано във вестници и списания, сред тях: „Варненски кореняк“, „Варненски новини“, Модерно изкуство“, „Море“, „Театър и Музика“, „Сталинско знаме“, после „Народно дело“ и т.н., от централната преса „Български театър“, „Златорог“, „Хиперион“, „Хомо Луденс“ и т.н. и т.н. С истинска изследователска страст той търси и намира необходимата му информация не само от архивите, вкл. двата летописа за 50- и 85-годишнината на Варненския театър, не само от книгите и публикациите, посветени на Варненския театър от Добрин Василев, Любомир Владков, Сия Папазова, Георги Смиленов, София Стоянова, Венета Терзиева, Олга Боева и др., но и от книгите, написани от варненски актьори, които също не са малко. Провежда интервюта с ветераните Грациела Бъчварова, Свилен Стоянов, Юлияна Чернева и други актьори и всичко това с единствената цел да си изясни онова, което в писмените източници не е съвсем ясно.

ДА ПОСТИГНА ОНЗИ НЕОБЯСНИМ МАГНЕТИЧЕН ЧАР

ДРАМАТУРГЪТ ЮРИЙ ДАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Доц. Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на

известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.

НЕВИДИМАТА ПИЩНОСТ НА ОБРАЗА

Режисьрът Стайко Мурджев пред Виолета Тончева за своята постановка на „Амадеус“ от Питър Шафър на сцената на Варненския драматичен театър, за силата на изкуството, утвърдило исторически недоказаната завист на Салиери към Моцарт, за Питър Шафър като майстор на дуализма, архетипа на сянката по Юнг, тъмната и скритата светла страна в „Амадеус“, за борбата, която не е на Салиери, а чрез Моцарт с Бог. Още за сблъсъка на логики и авторефлексията, за работата с актьорите, търсенето на истината в театъра и невидимата пищност на образа, който не е изграден от материална субстанция

„Амадеус“ се вписва в юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена

 

Как се отнасяте към чужди интерпретации на творби, които и Вие поставяте? В този смисъл, как се дистанцирате от филма „Амадеус“ на Милош Форман?

Работя категорично автономно, защото представлението е продукт и на несъзнавани процеси и сложни логически връзки, на културологични и интелектуални натрупвания, особено когато става дума за такъв огромен капацитет като Питър Шафър. Работиш с него в партньорство, така че няма как да вземеш нещо отнякъде. По принцип не гледам филмови адаптации, но за филма на Милош Форман направих изключение, не за друго, а защото Питър Шафър е основен участник в създаването на сценария. Беше ми интересно чисто драматургично как той е превърнал пиесата в киносценарий.

КОЛКО СЪВРЕМЕНЕН МОЖЕ ДА БЪДЕ МОЦАРТ

ПЕТЯ БОЮКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над сценографията и костюмите на “Амадеус“ от Питър Шафър, юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, режисьор Стайко Мурджев, композитор Петър Дундаков, хореография и сценична пластика Станислав Генадиев.

2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена - първа премиера за сезон 2021-2022

Сигурно е удоволствие за един художник да създава сценографията и костюмите за пиеса на такъв интересен драматург като Питър Шафър, при това „Амадеус“...

Със сигурност е предизвикателно, със сигурност е трудно и едновременно с това е много удовлетворяващо. Разкрива територия за творчески опити и изследване на нови неща. Питър Шафър, да не забравяме, е и много сложен автор, с ясни ремарки за средата и героите, които е удоволствие да изследваш, но и трудност да се еманципираш от тях, като едновременно с това им останеш верен.

САЛИЕРИ НЕ Е ЕДНОЗНАЧНОТО ЗЛО

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След твоя незабравим Ричaрд III, донесъл ти „Икар“ за водеща мъжка роля, дойде Хенри IV, сега пресъздаваш Салиери. Как се отнасяш към тези велики исторически личности?

Към великите личности се отнасям като към обикновени личности и най-обикновени хора. По същия начин подхождам и към Антонио Салиери. Тези противоречиви персонажи са ми безкрайно любопитни, особено ако са нарочени за добри или за лоши. Винаги ми е много интересно и провокативно да намеря обратната им страна. Същото е сега при Салиери, в този емблематичен образ на злото, завистта, неудовлетвореността в изкуството и в живота, във всичко, също се крият проблясъци на доброто.

Търсиш скритата му светла страна...

Да, иначе би било безкрайно скучно и дори безмислено. Всъщност истинската личност на Салиери е много по-интересна от това, с което той е останал в историята. Това от една страна. От друга страна, в драматургията на Питър Шафър той не е сложен като еднозначното зло. Питър Шафър е нарекъл пиесата си „Амадеус“, но това е историята на Моцарт, разказана през историята на Салиери. Както казва моят герой: „И от днес нататък винаги, когато хората споменават Моцарт, неминуемо ще споменават и моето име. Едното със слава, другото с позор, но все пак моето име ще бъде винаги в устата на хората и това е моята цел“. (смее се)

МОЦАРТ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА БОГ

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Моцарт в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След като заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда с образите на Димчо Дебелянов и Васил Левски, сега ти предстои да изиграеш Моцарт, все велики личности...

Отнасям се сериозно към това нелеко изпитание. Тези роли съдържат не само един живот, а много животи. Нееднопланови, те водят битка със себе си и света. Тяхната съдба е по-наситена от съдбата на обикновения човек, в тях няма само един човек, а цяла вселена, в която може да дълбаеш и и оттам да изкарваш още мисли, още емоция, бунт, радост, мъка.

Навярно тези роли са предизвикателство за актьора и заради съществуващите стереотипи и нагласи, с които ги възприема публиката.

Да, точно в това се състои нашата работа. Пресътворявайки тези известни личности, актьорът трябва да погледне от своя ъгъл, да изведе концепцията на режисьора, да предаде своето усещане за героя. Крайната цел е да поднесе на зрителя нещо ново, нещо отвъд познатото. Да покаже нещо, което може да изненада, да провокира, да те накара да изслушаш целия Моцарт или да прочетеш целия Дебелянов.

„ТЮТЮН“ – РАЗПАДЪТ НА ЛИЧНОСТТА

ПОСТАНОВКАТА НА БИНА ХАРАЛАМПИЕВА ПО РОМАНА НА ДИМИТЪР ДИМОВ СЕ ВПИСВА В ПРОГРАМАТА ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“

Първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“, ще бъде във Варненския драматичен театър. Разговор с режисьорката Бина Харалампиева за спецификата в драматургичния вариант на Юрий Дачев по романа на Димитър Димов; за вселената „Тютюн“ и любопитството на театъра към разпада на личността.

 Госпожо Харалампиева, всяка постановка си има предистория, а вашата с „Тютюн“, разбрах, е любовна история…

Прочетох романа някъде преди да завърша гимназия и оттогава на равни интервали през различните години го препрочитам. Обичам да чета „Тютюн“, за мен това е най-добрият български роман. По начало съм привлечена от творчеството на Димитър Димов. Допада ми неговото умение да се зарови истински в човешката душа, да изследва човека и начина, по който той реагира на житейските предизвикателства. Димитър Димов е майстор в създаването на изключителни характери, не само при мъжките персонажи, при него има и изумително интересни жени. Преди време направих „Поручик Бенц“, така че „Тютюн“ е второто произведение на Димитър Димов, което поставям в театъра. И в двата случая работих по драматургични варианти на Юрий Дачев, така че може да се каже пристрастието ни към Димитър Димов има общи корени.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи Почетния златен знак "За заслуги към Варна", с който Община Варна удостоява екипа на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" за приноса му за културното израстване на Варна и по повод 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г. Престижните награди връчиха кметът Иван Портних и председателят на Общинския съвет Тодоро Балабанов на тържествена церемония в Летния театър в Деня на Варна 15 август.

Юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Дългоочакваната премиера на „Тютюн“ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина, предстои на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена. Това е първата театрална постановка в България по легендарния класически роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“.

Димитър Димов (1909-1966) пише „Тютюн“ в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

TOP