Актуални новини

имаше само домашни телефони, с надеждата да ми се обадят.

От позицията на времето, как гледате сега на избора да се занимавате с театър?

Желанието ми да се занимавам с театър се появи още в ученическите години, още тогава реших да се посветя на театъра. Като ученик в Българево и след това в Балчишката гимназия не пропусках спектакли на гостуващи театри. Гледах „Лес“ на Островски, постановка на Толбухински театър. Военният театър дойде със „Светая Светих“ на Йон Друца и „Мария Стюарт“ на Шилер, постановка на Асен Шопов и много други. Попивах всяка дума от сцената, вдишвах мириса на боя и сценичен прах и театралната зараза влезе в мен. А когато нямаше репетиции, седях сгушен в тъмната зала и под изгасналите прожектори си мечтаех как един ден те ще светнат и за мен.

Само с няколко думи създадохте образ на театралната мечта!

От Балчишката гимназия ни водеха също на театър и опера във Варна. Гледахме „Трубадур“ на Верди, „Коледата у семейство Купиело“ с Евгений Бакалов, „Престъпление на острова на козите“ с Димитър Еленов и други. Запознах се с младия тогава актьор Свилен Стоянов, станахме приятели и той ми даде един монолог на Арнолд Уескър, който да подготвя за ВИТИЗ. Спомням си също Грациела Бъчварова с кандидат-студентските й курсове за ВИТИЗ.

Имате добра памет.

Няма как да забравя онова време. Това е времето на мечтите за театър, когато всяко нещо, което те доближава до мечтата, остава завинаги в съзнанието.

И ето Ви сега, години по-късно, с блестяща театрална кариера, с два „Аскеер“-а, един „Икар“,  още награди и толкова много роли, се срещате с един съвсем различен герой – банкера Юн Габриел Боркман, осъден и отритнат от обществото, заради финансовите щети, които му е нанесъл. Как стигате до този образ?

Юн Габриел Боркман ми е любопитен и интересен. Доверявам

се от една страна на това, което е написал Ибсен, от друга страна се доверявам напълно и на режисьора Пламен Марков. Образът не е от традиционната палитра типажи, в които публиката е свикнала да ме гледа. Той е различен, драматургията също е различна. Винаги, когато съм се сблъсквал с такава драматургия, се оставям да ме водят режисьорите. Така е било, когато съм работил, било Чехов, Бекет или Мартин МакДона. В крайна сметка ние, актьорите, сме само проводници на една режисьорска концепция и ако се доверим на режисьорския професионализъм и се отдадем изцяло на ролята, то по някакъв начин достигаме до верния път. Не съм имал предварителна нагласа за срещата с Боркман. Запознанството ми с него стана постепенно, с леко дистанцирано недоверие, както се отнасяш с човек, който те респектира. С такъв човек не може да фамилиарничиш, още по-малко да флиртуваш.

Проф. ПЛАМЕН МАРКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; важността на темата, авторизираният превод и необходимостта да разказваш от свое име; Ибсен във варненската театрална история; изборът на комедианта Николай Урумов за едновременно трагичната и комична роля на банкера Боркман; гротеската с привкус на антична драматургия като характеристика на цялата творба, екипът; мозаечната структура на постановката със смесица на жанрове и отворени пространства за различни разсъждения в търсене на съвременния еквивалент на Ибсен. Премиера 17, 18 януари 2023, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.

В нея авторът, прочут като „Фройд на севера“, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

9 декември, 18.00 и 20.00, Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

На 9 декември от 18:00 и 20:00 часа ДТ „Никола Вапцаров“ Благоевград гостува на ДТ "Стоян Бъчваров" Варна с първата сценична реализация в България на "Съмнение" от известния драматург и режисьор Джон Патрик Шанли. Постановката е дело на Стайко Мурджев, един от най-оригиналните съвременни български режисьори, поставил на варненска сцена хитовия спектакъл "Амадеус" от Питър Шафър. Оставайки верен на пристрастието си към шедьоври на световната драматургия, той прави сега своя прочит на удостоената с „Пулицър“ творба на Джон Патрик Шанли, чиято екранизация е отличена с няколко номинации „Оскар“.

Зад "Съмнение" на Стайко Мурджев стоят известни имена - композиторът Петър Дундаков и актьорите Калин Врачански, създал великолепния образ на Борис Морев в "Тютюн" по Димитър Димов на варненска сцена, Станка Калчева, Мариана Бонева и Радена Вълканова. Калин Врачански влиза в главната роля на пастор, набеден, че е извършил ужасяващо деяние в католическото училище, в което преподава. Докъде и в какво могат да прераснат слуховете? И кое е по-важно – общественото мнение или истината? Това са въпроси, които без съмнение вълнуват съвременния човек, подвластен на манипулацията и спорните ценности в епохата на социалните мрежи.

В бутиковия спектакъл актьорите споделят сцената със зрителите, което внася допълнителна емоция в театралното съпреживяване.

19 ноември 2022 година

"ОТЕЛО" ОТ ШЕКСПИР И ФОТОСЕСИЯ С МИХАИЛ МУТАФОВ В ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ВАРНА

Нощта на театрите ще настъпи за десети път в България на 19 ноември 2022 г. Програмата на европейската инициатива събира над 100 съдържания от различни театрални жанрове, които ще бъдат представени в 13 града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик.

Европейската Нощ на театрите е платформа, която обединява всички с отношение към театъра и сцената в стремежа за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери. Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от големите имена на световния театър, режисьор с над 100 постановки в различни страни, директор от 32 години на Унгарския театър в Клуж-Напока в Румъния, университетски преподавател, фестивален директор и президент от 2018 г. на Съюза на театрите в Европа. Какви цели обединяват театрите в този съюз?

Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия стремеж да бъдат адекватни на социалните и политически реалности. В продукцията си, независимо дали интерпретират класически или съвременни теми, те се опитват, използвайки съвременни изразни средства, да провокират публиката с актуални екзистенциални и етични въпроси. Театърът не бива да забравя, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е особено видно. Както преди, така и сега, театърът съществува заради публиката, той е призван да бъде нейният обществен форум за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.

Вие в какъв театър вярвате?

Вярвам в утвърдените ценности, които не могат да ни противопоставят един срещу друг, нито да ни разочароват. Като основа на класическите творби, те образоват и изграждат добър вкус у младите хора. Съвременната култура като цяло страда от недостатъчно доброто състояние на образователната система и за съжаление това явление се наблюдава в цял свят.

Наред с класическите драматургични текстове, съвременният театър се обръща и към силни модерни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да направят по-добър контакт с младите хора. Но, според мен, новите творби не издържат съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е само да открием техните съвременни послания.

Д-р Аглика Стефанова - Олтеан, драматург на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, автор на великолепния Юбилеен албум, посветен на 100-годишнината на театъра, по стечение на обстоятелствата не можа да присъства на неговата литературна премиера по-рано тази година и едва сега взима за пръв път в ръце хартиеното издание на своето творение. Всеки, който се занимава с книги, знае какъв вълнуващ момент за автора е да се докосне до резултата от своя труд. Аглика подготвя Юбилейния албум в продължение на 3 години и само тя си знае колко много архивни материали - текстове и снимки е прегледала, колко справки е трябвало да направи, за бъде отразено максимално точно историческото минало.

Луксозното издание, публикувано в изд. „Валентин Траянов“, 2022, включва снимки от 100 театрални сезона и 5 текста, посветени на емблематични фигури във варненската театрална история - режисьорите Станчо Станчев, Стоян Камбарев и Явор Гърдев, художника Тодор Игнатов и актьора Георги Велчовски.

На Аглика Стефанова Варненският театър дължи и чудесният превод на "Инстинктът" от Анри Кистмекер, първата пиеса, с която започва летоброенето на театъра, реж. Стоян Бъчваров". 102 по-късно "Инстинктът" отново влезе в афиша на театъра с постановката на Стоян Радев Ге.К.

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .