Актуални новини

Днес ДТ „Стоян Бъчваров“ празнува 94-ия си рожден ден

Няма да изпея днес Happy Birthday To You. Защото е на английски и на западняците, както е казал поетът Валери Станков, им е една-единствена песен – и за раждане, и за смърт. И все нея си пеят. Друго не знаят. А в българските детски кътове по молове и извън тях днес навсякъде висят огромни надписи Happy Birthday To You. Готови за поредното детско парти. Навсякъде. Все едно петгодишните български хлапета трябва задължително да знаят английски. Все едно си нямаме простото нашенско „Честит рожден ден“. Имаме си. Имаме си и наши, хубави български песни за рожден ден. Време е да си ги припомним и по хубави поводи да ги запеем. Дали ще се случи някога?...
Това беше малко лирично отклонение. Размисли, които се въртят все около духовното. Което понякога е толкова, толкова дефицитно... Честит рожден ден на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Днес той става на 94 години. 94 години история. 94 години традиция. И стотици имена. На основатели, режисьори, директори, актьори, сценографи, драматурзи, художници, композитори, сценични работници... всички ония, без които великото изкуство, наречено Театър, не би могло да съществува. Всеки от тези личности, преминали през варненския театър през всичките 94 години, е оставил своята диря.

Оставил е след себе си белег. Белег от театър

За да го има днес Варненския драматичен театър, който живее своя живот като водещ театър, с една от най-силните трупи в страната.
А какво ли е било преди 94 години, когато се поставя началото? Всичко е било по-различно. Времето, порядките, актьорите, публиката, ентусиазмът, какво ли не още. Датата 12 март се вписва като рождена на варненския театър, тъй като през 1921 г. първата варненска трупа представя първото си представление – модерната тогава пиеса „Инстинктът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена „Филиал“. В края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна. И започва дългият, тежък, но пък много сладък път на Мелпомена. Не могат да се изброят имената на всички ония, докоснали в една или друга степен с ръководното си и творческо амплоа историята на варненския театър. Това са имена като Стоян Бъчваров, Матей Икономов, Владимир Тенев, Исак Даниел, Йордан Черкезов, Христо Динев, Никола и Пенка Икономови, Хрисан Цанков, Людмил Кирков, Станчо Станчев, Любен Гройс, Красимир Спасов, Райко и Данаил Райкови, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Костадин Бандутов, Пламен Марков, Георги Михалков, Стоян Камбарев, Николай Ламбрев, Галин Стоев, Дафинка Данаилова, Явор Гърдев, Никола Тороманов, Боян Иванов, Десислава Боева, Гергана Димитрова, Антония Попова, Алексанър Илинденов, Тодор Игнатов, Мира Каланова, Калин Николов...

Дългия списък на актьорите води Стоян Бъчваров,

следват го  имена като Евгения Громова, Анна Феликсова, Грациела Бъчварова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още, и още...
“Варна като гражданско общество е зад театъра при създаването му преди 94 г. Това общество през годините е поддържало театъра, събрало е средства, за да играем по-късно ние, актьорите, в една прекрасна зала, каквато е днешната. Театърът е преминал през всички обстоятелства и режими, през стагнации и забрани, за да съществува и днес. Винаги съм била благодарна на онази публика, която е запазила любовта си към българския театър, към българската драматургия, която е готова да подкрепи театъра в търсенията му на нови средства – както казва Чехов - „Нови форми трябват“. Варненският театър винаги е търсил през годините тези по-съвременни форми. За реформата в театъра не бих искала да говоря. Ние, актьорите, навремето бяхме „чиновници на изкуството“. Бяхме подчинени на колектива. Сега има едно голямо движение на актьори, постоянно текучество, един отива, друг идва, падат спектакли. Преди се борехме за една роля трима - четирима актьори. Изборът бе голям. Сега избор почти няма. Това е голямата ми болка“, споделя доайенът на варненския театър, голямата актриса Грациела Бъчварова.
Няма да е пресилено да се каже, че в последните няколко години варненският театър намери и утвърди своето ново лице. Именно през последните няколко сезона трупата разработи интересен и силен афиш, поставени бяха наистина емблематични заглавия, различни като стил и като звучене, от различни школи, но все успешни – като се почне от световната, руската и българската класика (“Ричард III”, “Ревизор“, „Вуйчо Ваньо“, „Свекърва“), мине се през много дълбокия и много осмислен театър (“Паметта на водата“) и театъра на „множествената реалност“ (“Канкун“) и се стигне до забавната и приятна комедия (“Американска рулетка“, „Дамски шивач“). Салоните са пълни с публика, аплаузите са заслужени. Заради магията на изкуството. Заради предизвикателството да мислим. Заради духовното общение, което ни прави Човеци.

Да ги питаш тия хора от театъра как издържат

Как издържат и продължават да творят на фона на десетките неуспешни опити за културна реформа, на десетките експерименти с изкуството, които сменящите се управници не пропускат да направят в рамките на мандата си, на фона на липсващите естетически критерии, които по принцип трябва да осмислят и да отсяват стойностното изкуство от комерсиалното (бел. авт. - комерсиално не значи пошло, но пък то изисква компромиси). Творците в театъра продължават да работят. И да вадят продукция, която пълни салоните. А каква по-добра оценка от тази?
„Трупата ни вече години наред стои стабилно в позицията на водещ театър. Мисля, че нашата трупа има самочувствие. Самочувствието си градим заради това, че се опитваме да бъдем безкомпромисни, доколкото това е възможно, разбира се, през нашата мяра. Да, налагат се компромиси заради пазарната икономика, заради театралната реформа, заради страшно многото глупотевини, в които ние сме принудени да стоим. Не ни е лесно. Но ако се погледне афиша ни от последните години, там се вижда сериозността на намерението. Не казвам, че всеки път правим световните заглавия и световните представления. Да, правим и грешки. Но афишът може да покаже, че намеренията ни са сериозни като творческа посока на трупата“, казва актьорът и режисьор Стоян Радев.
Колко труд се влага в подготовката на едно представление така, че то да се случи, знаят само хората, които правят продукта. От директора до сценичния работник и шофьора. Професията актьор е велика професия. Да живееш цял живот нечии чужди съдби, не е никак лесно. Да помниш десетки и стотици роли, които да си готов да пресъздадеш във всеки един момент, е адски трудно. Да правиш изкуство в България днес е героизъм. Да устояваш на какви ли не обществено-политически катаклизми, посоки и конюнктури – също. Знаят го и онези по-млади и вече утвърдените имена актьори от варненската трупа, които загърбват всичко останало и горят в професията и днес - Адриан Филипов, Aнтонио Угрински, Биляна Стоева, Валентин Митев, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Нено Койнарски, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Янкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Теодора Михайлова, Христо Христов, Цветина Петрова, Юлияна Чернева...
„За мен 12 март е изключителен празник. Преди 94 г. цялата варненска културна общественост е направила така, че днес да имаме ДТ „Стоян Бъчваров“. Днес варненският театър е авторитетен културен институт. Постановките, които правим, отправят послания, задават въпроси, откликват на интересите на публиката, надявам се. На мен лично целият ми творчески път е свързан с варненския театър. Той е моята съдба, моят живот. В момента карам 34-тия си сезон в моя театър. Имал съм радостта и щастието да донеса на Варна престижни театрални награди – и колективни, и индивидуални. И днес за мен театърът е храмово пространство, в което се докосваме до душите на хората...“, споделя актьорът Свилен Стоянов. И завършва със свое четиристишие, посветено на театъра:

„Потърсих извор – извор необятен.
Открих магия, чудо непонятно.
От нея вкусих, себе си намерих,
честит със обич хората да влюбвам...“
Негово Величество Театърът влиза!
За почест!!!

Юлиян Атанасов
12 Mar 2015 | 9:13
http://www.chernomore.bg/izbrano/2015-03-12/teatarat-za-pochest

Най-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.
За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

 
Варненският драматичен театър започва своето летоброене от 12 март 1921 г., когато първата общинска театрална трупа представя първата си постановка по модерната тогава пиеса „Инстинкът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал.

 Мечтата за специален театрален дом отлежава във времето, но пък се изпълва по възможно най-добрия начин. Строежът на започнатия още през 1912 г., по проект на арх. Никола Лазаров, „Градски театъръ”, се забавя заради войните, варненци го подпомагат с волни пожертвования през 1927 г. и едва в края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна.

 
Театралното начало, независимо от трудностите, е белязано с огромен и би могло да се каже дори неповторим ентусиазъм. Само в първия си творчески сезон 1921-1922 трупата представя премиерно около 40 пиеси! Свидетелство за това дават архивите, сред тях и съхранения дневник на помощник-режисьорката Атанаска Бакалова, където са отбелязани както заглавията, така и броя на спектаклите, всички режисирани от Стоян Бъчваров. Списъкът започва с „Инстинктът” от А. Кестмекер и продължава с ”Лес” от Н. Островски, „Интересът преди всичко” от О. Мирабо, „Фарисей” от Б. Шоу, „Жестокият благодетел” от К. Голдони, „Врагове” от М. Горки, „Едип цар” от Софокъл, „Народен враг” от Х. Ибсен, „Женитба” от Н. В. Гогол, „Боброва шуба” от Г. Хауптман, „Чудото на Свети Антоний” от М. Метерлинк, „Хъшове” от Ив. Вазов, „Ревизор” от Н. В. Гогол, „Отело” от У. Шекспир, „Тартюф” от Ж. Б. Молиер, „Падуанската херцогиня” от О. Уайлд, „Камо грядеши” (Quo vadis) от Х. Сенкевич, „Дон Кихот” от М. де Сервантес и т.н. Любопитно е, че някои от пиесите са играни по 4-5 пъти, докато други достигат 17 представления, като „Отело” например.

През годините броят на постановките за един сезон намалява, но за сметка на това постепенно се изгражда сериозна репертоарна политика, която независимо от обществено-политическите настроения, се стреми да поддържа баланс между добрите български и чуждестранни заглавия.
След Стоян Бъчваров, във Варна поставят творци като Кръстьо Сарафов, Николай Фол, Кръстьо Мирски, Станчо Станчев, Димитрина Гюрова, Красимир Спасов, Любен Гройс, Цветан Цветков, Петър Златев, Гриша Островски, Андрей Калудов, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Пламен Марков. Следват Стоян Камбарев, Вили Цанков, Галин Стоев, Явор Гърдев, Георги Михалков, Стилиян Петров, Стоян Радев Ге. К.

Наред с „Майката. Васа Железнова 1910” и „Черна дупка” на Стоян Камбарев, „Бастард”, „Крум”, „Марат/Сад”, „Калигула” и „Пухеният” на Явор Гърдев, „Ричард III”, „Вуйчо Ваньо” и “Ревизор” на Пламен Марков, както и „Канкун” на Стилиян Петров маркират високия градус на естетическо живеене във Варненския драматичен театър.

Много са както драматичните, така и комедийните постановки, които години наред не слизат от театралния афиш.
Само комедията „Между два стола” от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, която се играе непрекъснато в периода 1990-1998, достига рекордните 150 представления.

 
Като хитова постановка през най-новия сезон 2014-2015 се очертава комедията „Свекърва” от А. Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., която само за 15-те си досегашни спектакъла след премиерата е видяна вече от близо 5 000 зрители, като 2 000 от тях са в други градове. „Свекърва” продължава да покорява публиката с представления във Варна и на гастроли, което бързо умножава нейното статистическо предимство. Неслучайно тъкмо със „Свекърва” Варненският драматичен театър кани своите почитатели на 94-ия си рожден ден. Празникът започва на 12 март 2015 г. от 19 часа на Основна сцена.
Ще се срещнем там!
Виолета Тончева

14, 15 март 2015

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна и продуцентска фирма „Aрт-е-факт” обявяват кастинг за мюзикъл, който ще се проведе в два кръга на 14 и 15 март от 15 часа в сградата на оперния театър.

За участие в кастинга кандидатите трябва да подготвят биография и снимка, като ги изпратят предварително на Е-мейл: toni_box@abv.bg, а в деня на кастинга да ги дублират на хартиен носител или флашка.

В първия кръг на 14 март от 15 часа кандидатите ще изпълнят акапелно своя интерпретация на избрана от тях българска песен.
Класиралите се за втория кръг на 15 март от 15 часа ще бъдат оценявани в категориите: импровизация, артистичност и двигателна култура.

В състава на журито влизат диригентът Страцимир Павлов, режисьорът Стоян Радев, певците Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и перкусионистът Валери Ценков.

Справки на тел: 0887 666 669

По повод своята 94-а годишнина, Варненският драматичен театър е приготвил и големи награди за своите зрители – смартфон, таблет, телевизор, огърлица от истински перли, предоставени от бизнес партньорите „Ардес”, Зора” и „Велмар”.

Имената на печелившите участници, попълнили раздаваната преди всяко представление анкета с въпроси за предпочитани спектакли и актьори, както и препоръки към екипа на театъра, ще бъдат изтеглени в празничната томбола на 27 март 2015 година - Световния ден на театъра.

Това ще се случи непосредствено преди премиерата на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, постановка на режисьора Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова, с участието на актьорите Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Екатерина Георгиева, Цветина Петрова, Гергана Плетньова, Стоян Радев, Стефан Додуров, Адриан Филипов, Пламен Димитров и Юлияна Чернева.  

Отзиви за постановката на актьора Валентин Ганев, режисьора Крис Шарков, писателя Захари Карабашлиев и блогъра Йордан Радунчев

На 12 март 2015 година Варненският драматичен театър ще отбележи 94 години от първия спектакъл на Общинската театрална трупа с директор и режисьор големия български актьор Стоян Бъчваров, сега патрон на театъра. На рождения си ден варненските театрали ще поднесат на публиката най-търсената нова постановка „Свекърва”, в режисьорския прочит на един друг Стоян – известния варненски актьор и режисьор Стоян Радев. В това, създадено с много любов представление, се откроява с великолепното си превъплъщение в ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова. Не по-малка заслуга за възторжения прием на постановката имат и актьорите Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Милена Кънева, Николай Кенаров, Гергана Плетньова, Нено Койнарски, Юлияна Чернева, както и всички останали.

След февруарския гастрол в Пазарджик, София и Плевен почитателите на „Свекърва” категорично се умножиха. Ето какво споделиха по този повод актьорът Валентин Ганев, режисьорът Крис Шарков, писателят Захари Карабашлиев и блогърът Йордан Радунчев.

Актьорът Валентин Ганев: „Бих искал да благодаря на трупата на "Свекърва" за чудесното преживяване. Както вече споделих със Стоян Радев, много стилно представление. С мярка и вкус. Съвременно, ритмично, ярко. Истински добре сработена трупа от чудесни актьори.”
Режисьорът Крис Шарков: „В "Свекърва" ми направи впечатление подхода към българската класика - нещо, което намирам за трудно и деликатно. Светът на спектакъла не е нито битово-фолклорен, нито условен, а прилича на оживяла в настоящето стара картичка или снимка. Познатите образи са представени същевременно и с пародия, и с любов към времето и поетиката. Това създава езика на спектакъла, който се защитава от трупата на Варненския театър.”

Писателят Захари Карабашлиев: „Нямаше слаб момент! В режисьорски аспект Стоян е свършил невероятна работа, защото енергията на сцената беше изключителна. А и нека не забравяме - пиесата е писана в други времена, за друга публика, с (уж) други кахъри. Но великолепната актьорска игра на всички, добродушен хумор и много добра визия успяха да оживят думите на Антон Страшимиров. Веселина Михалкова беше Свекървище! Бях горд, че гледам представление на Варненския театър. Браво!”

Блогърът Йордан Радунчев: „Не знам. И аз си казвах отначало, свекърва като всички други, но… но отидох на „Свекърва” под режисурата на Стоян Радев... Може ли една стогодишна пиеса, играна хиляди пъти, претворявана и прекроявана през годините от десетки режисьори, въпреки това да бъде изнесена по начин толкова оригинален, че да смае и изненада, сякаш за пръв път чувате този стогодишен текст и за пръв път виждате тези стогодишни образи? Може. При това без грам самоцелно оригиналничене. Сигурен съм, че ако би имал възможност да изгледа представлението, Антон Страшимиров би останал изключително доволен и би аплодирал прав, заедно с публиката в пълния салон.”

Интервю на Юлиян Атанасов.  http://www.chernomore.bg/

Тя е

Позната от сцената на Варненския театър. Една от последните й роли е от хитовата постановка „Свекърва“ на режисьора Стоян Радев Ге.К. Личи, че театърът й доставя удоволствие. Независимо от ролята си в спектакъла, погледът й гори. Така, както самата тя гори в превъплъщенията си. А те никак не са малко, въпреки младата й възраст. От 2 години официално е попълнение на варненската трупа. Тогава завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Гергана Арнаудова. Позната още отпреди 7 – 8 години, откогато я виждаме в различни спектакли. Снимала се е в игралното кино (“Дзифт“), има и участия в късометражни ленти. „Кандидатствах и режисура преди 7 – 8 г., но ме скъсаха, и съм много щастлива, защото доста хубави неща се случиха до другото ми кандидатстване“, признава Гергана. Освен всичко друго тя е много позитивен човек, изключително приятен събеседник, затова бариерите падат и си говорим на ти.  

- Гергана, как се запали по театъра?

- Дължа го на учителката ми по литература в Икономическата гимназия г-жа Недева. Тя беше голям почитател на театъра, надявам се още да е, и много ни водеше на театър. Тя ни доведе да гледаме „Хамлет“, тогава трябваше да го учим. Ние, разбира се, отидохме радостни, ще бъдем свободни от часове, иху-у-у. Не зная как се случи, то е като влюбването. Дзън... И нещо светна като лампичка в мен. Казах си, аз трябва да се кача на тази сцена. Бях девети клас. Веднага разучих за школи, как мога да се докопам до тая сцена. Намерих школата на Дафинка Данаилова, тогавашната директорка на театъра, записах се и така се почна. После в школата на Вальо Митев, после при Стоян Радев и там беше завършекът на моето школническо обучение. После дойде академията.

- Спомняш ли си първата роля?

- Дебютът ми бе в едно представление на режисьора Станчо Станчев. Пиесата се казваше „Учителя, или сянка върху дъската“. Трябваше да се допълни класа, защото имаше един голям клас от ученици на сцената. Аз играех някаква ученичка бунтарка, цялата в татуировки, обеци... Това беше супермалка роличка, тук, във Филиала. На Основна сцена дебютът ми бе в „Член 223“ на Ст. Л. Костов, Александър Илинденов беше режисьор. Там играех слугиня. Излизах, изяждах една филия на сцената и се прибирах.

- Ти и в други пиеси си играла слугиня...

- Аз се издигам в йерархията (смее се). Играла съм слугиня. Камериерка играя в „Канкун“, сега ще играя главен иконом в новото представление. Мисля, че тази роля си ми е някакво призвание.

- Колко роли имаш зад гърба си?

- Ами за разлика от някои колеги аз си ги броя стриктно. Нищо, че ми се смеят. 22 роли имам. Понеже много забравям, обичам всичко да си записвам – кога е била премиерата, какво съм играла, и си водя дневник.

- Зная, че последното турне на „Свекърва“ е било много успешно. Ти как го почувства?

- Страхотно беше преживяването. Гостувахме в Пазарджик, София и Плевен. Намръзнахме се, но пък много добре ни посрещнаха. Пълни салони навсякъде. Цветя, подаръци, беше много вълнуващо. Колеги от Пловдив дойдоха да ни гледат, от София и Плевен също.

- Как си обясняваш успеха на „Свекърва“ като човек, който е вътре в представлението?

- Може да прозвучи банално, но „Свекърва“ е представление, направено с много любов. Стоян много добре подбира екипа си. Скоро четох едно интервю на Асен Блатечки, който казва същото. Не може да има театър без добър екип. И аз си мисля така. Не може да се направи добро представление без добро приятелство и сплотеност. То трябва да е като една топка тесто. Слагаш различни компоненти и започва да се меси. Така стана и „Свекърва“. Ние някак си омесихме заедно това представление. И сега си го печем.

- В „Свекърва“ играеш Керекова, допада ли ти тази роля?

- Да, много приятна, много симпатична роля. За първи път си партнирам с Николай Божков, много добре се сплотихме с него да вървим в една линия. Много цветно, много шарено представление. Много отговорно всички се хвърлихме в него с пълно доверие в Стоян Радев. А и винаги към неговата режисура всички сме подхождали така. Ето ти тялото и душата ми, прави каквото искаш с тях.

- Имаш ли сред тези 22 роли такава, която най-много ти допада?

- Всички си ги харесвам. Май още не съм я стигнала любимата. Много си харесвах ролята, защото беше голямо предизвикателство за мен, в „Маркиза дьо Сад“ на Стайко Мурджев. Това беше наше дипломно представление в театър „Сфумато“. Това ми беше най-голямата роля, с най-много текст, с най-дълга линия, бях през цялото време на сцената. Тази роля най-успя да ми бръкне в душичката и сърчицето.

- Понеже спомена най-много текст, ти имаш роли, в които нямаш реплики. Как се чувстваш в тях?

- Много ги обичам. Хубаво е, защото само присъствайки, могат да се правят повече неща. Актьорът, когато няма текст на сцената, въображението му много повече работи. Как да изразя това, което искам да кажа, чрез тяло, чрез жестове, чрез погледи. Много интересно е. Затова са ми любими тези роли. Слава Богу, имам доста такива и гледам да ги разнообразявам.

- Как подхождаш към ролите си, лесно ли влизаш в роля?

- Първо се стресирам от текста. Това ми е много голям страх като актриса, макар че си уча сравнително лесно текстовете. Първо виждам текста и си казвам примерно - добре. Защото има текстове, които са много дълги, или които са архаични, трудно се изговарят, много е особено. Като прочета текста два-три пъти, вече се успокоявам и си обмислям моя персонаж какъв е. Лесно влизам в роля, да.

- Имаш ли усещането, че всяка роля оставя някаква частица у теб, че те променя по някакъв начин?

- Разбира се, то при всеки актьор е така. То е като едно посято дърво и хората си оставят понякога следи на него - драскат си с нож примерно. Или да си представим килията на някой затворник. Те си чертаят чертички. Така е и при актьора според мен, всяка роля ти оставя по една чертичка. Защото ти трябва да влезеш в този човек, да бъдеш този човек. Ти живееш нечий живот. Дори да е сходен с твоя, ти можеш понякога да поправиш себе си чрез ролята си.

- Имаш участия и в киното, такава тръпка ли е за теб като театъра?

- При всички случаи ми е много любопитно. Много ми харесва, много е различно, защото аз си представям по един начин как правя нещата и как изглеждат, но после, като ги видя на едно малко екранче, съвсем друго е, викам си дай да повторим някои неща. Хубавото е, че можеш да повтаряш всичко - един дубъл, втори дубъл, както на теб ти харесва или както на режисьора му харесва. Предизвикателство е. Ние в театъра сме на живо. Не можеш да повториш. Театърът излиза на живо и всеки път е различно, никога не е едно и също. Снимах в киното и в „Цвета на хамелеона“, но при монтажа не се стигна до моята линия изобщо. Това лято снимах в един филм с Таня Лолова за рибарите. „Бартер“ е работното му заглавие. Ролята ми е купувачка на риба. С Мишо Мутафов, с Филип Аврамов направихме добър отбор. Моята роля е мъничка. Още опипвам средата, още навлизам в киното.

- Ти си възпитаничка на проф. Пламен Марков, какво си научила от него?

- Пламен Марков си го обичам по мой си начин. Той е много добър педагог. Умее рязко да ти смъкне границите, дори чисто човешки. Помня при срещата си с него в академията. Влязохме трийсет човека в една малка стаичка и той каза: „Тук се събличате всички. Отсега си махнете тия притеснения, защото сме дошли не да се обичаме, а да работим”. Ние бяхме прекрасен клас, много задружен. От всеки един от преподавателите и асистентите нещо съм научила. Въобще 4 години бяха много вълнуващи за мен.

-Имаш ли роля, която много си искала да изиграеш?

- Нямам още. Гледам всяка нова роля да ми стане любима. Да си я направя. Казвам си, аз това не съм го играла, ще го направя.

- Имаш и театрални турнета зад граница. Различава ли се чуждата публика от нашата? Въобще как усещаш публиката?

- Явор Гърдев е виновник да изляза от България. Ако не беше той и представленията, в които съм участвала при него, нямаше да стъпя в чужбина. Първо с „Калигула“ обиколихме Македония, Москва, Париж, после с „Хамлет“ ходихме в Полша, в Гданск. Много интересен театър имат там, чисто нов, с много странна архитектура. Една квадратна черна сграда, без врати и прозорци. Все едно някакъв затвор. Влизаш, една сцена може би като Филиала, малко по-ниска. Единственото, което можеш да направиш като външен човек, е да се качиш на покрива и да разгледаш отгоре. Салонът е много хубаво направен, амфитеатрален, на всеки от трите балкона има ложи. Уникалното е, че се отваря покривът. Черно отвън, вътре кристално бяло. Гримьорните разкошни, душ-кабини, лукс направо. Иначе за публиката - аз съм играла и пред много шумна, и пред много приветлива публика. Имахме едно представление на „Свекърва“ с абсолютно мълчалива публика. Никаква реакция. Все едно играем на дивана. Чак се притеснихме. Поне кихнете, бе, по-добре ще е. Мъртвило. Празни лица, празни очи. Накрая - бурни аплодисменти. Иначе хората са еднакви навсякъде. Зависи какъв продукт предлагаш на хората, просто те го приемат по различен начин.

Юлиян Атанасов

Оценки за „Свекърва” след февруарския гастрол в София

След изключително успешния гастрол в Пазарджик, София и Плевен с новата си постановка „Свекърва”, Варненският драматичен театър ще представи до края на февруари на Сцена Филиал още 3 свои спектакъла. На 19 февруари публиката ще се срещне с приказните герои, омагьосани да не се влюбват, в комедията „Глупаци” от Нийл Саймън, режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Антония Попова, с участието на Валери Вълчев, Стефан Додуров, Даниела Викторова, Ина Добрева, Валентин Митев, Димитър Мартинов и др.

Актуален в месеца на влюбените е и гастролът на 20 февруари на Драматичния театър от Търговище с представлението „Да се влюбиш в пеперуда” от Ленард Герш – постановка на Александър Илинденов, с участието на Параскева Джукелова в главната роля.

Поради заболяване на артист отпада предвиденият за 26 февруари на Основна сцена спектакъл на „Ричард III”, като на същата дата на Сцена Филиал влиза най-награждаваният спектакъл на ДТ „Стоян Бъчваров” за изминалата година „Канкун”. Постановката на режисьора Стилиян Петров, отличена с ИКАР за сценографията и костюмите на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, с АСКЕЕР за авторската музика на Петя Диманова, с награда ВАРНА за Биляна Стоева за ролята на Ремей и с още една награда ВАРНА за целия екип, въвлича зрителя във високоскоростната драматургия на Жорди Галсеран. Фриволният сюжет конфронтира две приятелски двойки с неочаквани обрати, в които партньорите си разменят местата и всеки си играе с мисълта какво би се случило, ако преди време беше направил друг избор в любовта. Биляна Стоева, Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова размиват фикцията и действителността в смес от полюсни чувства, които завладяват въображението и на зрителите

Месечният афиш завършва на 27 февруари с актуалната „Свекърва” от Антон Страшимиров, режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К, сценография и костюми Мира Каланова, с Веселина Михалкова в ролята на свекървата Костанда и с участието на Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Милена Кънева, Николай Кенаров, Гергана Арнаудова, Гергана Плетньова, Нено Койнарски и др.

Представлението на „Свекърва” в София на 10 февруари предизвика широк отзвук,за което недвусмислено говорят публикациите в различни медии.

Мариана Първанова  за в. „Монитор”

„Варненци направо засрамиха софиянци, като показаха най-сериозното и добре изпипано представление от началото на новия театрален сезон. В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега.” И още: „В ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова успява да доминира над всички и да владее сцената във всяка минута, докато е под прожекторите. Като демонстрира огромен регистър от актьорски превъплъщения – от заповеднически тон до скимтене на обидено дете, така че през цялото време човек се пита – къде досега е била Михалкова, че не сме я забелязали. Със зряла игра на опитна актриса тя играе толкова майсторски на ръба – без да се катурне към битовизма, както би могла да я изиграе например Стоянка Мутафова, а да остане винаги малко над нещата.”

Прочетете целия материал: http://www.monitor.bg/article?id=460955

Марина Чертова за vsekiden.com 

„Представлението, което е великолепно отражение на българските нрави, гарантира смях и много мъдрост. „Свекърва" на Стоян Радев е един много успешен съвременен спектакъл в ретро стил, който докосва всички поколения. Режисьорът не пуска героите на Антон Страшимиров в излишна модернистична писта. Той се придържа към класическия текст, с което спечелва по-възрастните зрители, но същевременно успява да преобърне тази едновековна пиеса с ново звучене и да поддържа интереса и на по-младата публика. По време на турнето в София и млади, и стари се смяха искрено до сълзи. Така че доброто настроение и позитивизмът по време и след спектакъла са напълно гарантирани.”

Прочетете целия материал:  http://www.vsekiden.com/166447

Деница Тодорва за Suetno.bg

„Звездата на вечерта отново бе Веселина Михалкова (така бе и при предишното гостуване на варненци в София), която е в ролята на свекървата, недолюбваща снаха си. В конфликтите между двете са намесени и се намесват още няколко поколения, а впоследствие препирните им довеждат до разруха в семейството на младите. В края една от двете трябва да преосмисли и да промени трайно поведението си.
Играта на актрисата бе без забележки, толкова правдоподобна и предизвикваща смях, че и в нашия екип си пожелахме по една такава свекърва, дори и с кусурите в нея. С тази си роля Веселина Михалкова пак доказа, че се намира сред елита в професията й, където местата напоследък са доста ограничени. Появата й всеки път ни кара да я обичаме все повече и с нетърпение да очакваме следващите й появи.
И отново призоваваме комисията по определянето на номинациите за "Аскеер" да си отворят широко очите и най-сетне да отредят заслужената статуетка за Веселина Михалкова!”

Прочетете целия материал: http://www.suetno.bg/index.php?page=kritichno

Не свекърва, а цяло свекървище е Веселина Михалкова като Костанда в новия спектакъл на Варненския театър „Свекърва” от Антон Страшимиров, който гостува в София на сцената на Народния театър. Варненци направо засрамиха софиянци, като показаха най-сериозното и добре изпипано представление от началото на новия театрален сезон. В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега. Това е първата постановка на актьора Стоян Радев на голяма сцена и този труден за всеки режисьор скок се вижда, че е успешен.

В центъра на тази толкова цветна еснафска градина е Свекървата, с голяма буква. Тя командори с нетърпящ възражение тон цялото си семейство и най-вече младата си снаха (Петя Янкова), която не може да й угоди в нищо. В ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова успява да доминира над всички и да владее сцената във всяка минута, докато е под прожекторите. Като демонстрира огромен регистър от актьорски превъплъщения – от заповеднически тон до скимтене на обидено дете, така че през цялото време човек се пита – къде досега е била Михалкова, че не сме я забелязали. Със зряла игра на опитна актриса тя играе толкова майсторски на ръба – без да се катурне към битовизма, както би могла да я изиграе например Стоянка Мутафова, а да остане винаги малко над нещата. Дори и тогава, след като е тъпкала своите близки, тя си намира колая в лицето на две хитруши – майка и дъщеря (Милена Кънева и Даниела Викторова). Те омайват сина й (Стефан Додуров) и се опитват да превземат нейната крепост – дома й. За да оцелее, тя спешно си взима поука и моли на колене снаха си да се върне в семейството. Подобни ситуации се разиграват почти във всяко трето българско семейство, може би заради това комедията на Варненския театър изглежда толкова актуална.

Личи си, че спектакълът е направен с много любов и грижа към всеки детайл – от духовата музика, която звучи преди представлението, през истинската каляска, която накрая се завърта на сцената, и програмката. Снимките в нея са заснети от Симеон Лютаков във варненския музей, пресъздаващ бита на стара Варна.

Мариана Първанова за в. "Монитор"