„Кавказкият тебеширен кръг” – по-съвременен от всякога
- Category: Другите за нас
- Created on Wednesday, 10 February 2016 13:20
Марина Чертова, „Всеки ден”, 09.02.2016
Прочитът на Маргарита Младенова на Брехтовата пиеса във Варненския театър обра овациите в София
По традиция всяка година през февруари Варненският Драматичен театър „Стоян Бъчваров" гостува в София с най-новите заглавия от своя репертоар. Този път една от най-чаканите срещи на столичната театрална публика бе с прочутата Брехтовата пиеса „Кавказкият тебеширен кръг", поставена във Варна от проф. Маргарита Младенова. А въпросът за доброто, който е основен в пиесата, я прави актуална и днес - близо седем десетилетия след написването и й векове след развитието на историята в самия спектакъл. Защото уви в съвременното общество има дефицит на добрина. В него властват егоизмът, а злото все по-често взима връх. Затова и историята, разказана в „Кавказкият тебеширен кръг", е по-съвременна от всякога.
Варненската трупа гостува с Брехтовата пиеса преди седмица на сцената на Народния театър „Иван Вазов". Спектакълът има две номинации за „Икар". Едното е за режисура на проф. Маргарита Младенова. За запомнящото се изпълнение на Аркадий Чхеидзе Стоян Радев получи номинация за водеща мъжка роля. Той вече има статуетка в тази категория за превъплъщението си в Ричард III.
Войни, политически противоборства и терор в държавата, бежански поток, корупция, която разяжда обществото, борба за власт в съдебната система - все теми, които днес са особено актуални както по света, така и у нас.
Спектакълът предава духа на епохата, в която се развива действието, като едновременно с това режисьорката е представила така епичния театър на Брехт, така че той да бъде достатъчно близък дори до съвременния по-млад зрител. Освен с непреходна мъдрост, спектакълът е изпълнен с интелигентен хумор, който допада на зрителите от различни поколения и това бе видимо по реакцията на публиката в София.
Представлението заслужено изправи на крака разнородната публика в препълнената зала на Народния театър и поради големия интерес трупата трябва да гостува още веднъж - този път в Театър „София" в рамките на Софийския театрален салон през март.
Най-много овации отнесоха двамата главни изпълнители - Гергана Плетньова за образа на слугинята Груша и Стоян Радев, който умело влиза в няколко образа - на певеца Аркадий Чхеидзе, на Стар селянин и на Селския писар и градски съдия Аздак. Всички актьори, с изключение на Гергана Плетньова, се преобразяват в повече от един персонаж. Георги Богданов е нейният годеник Симон Хахава, тръгнал да воюва, а също Иракли и Ратаят. Николай Кенаров влиза в ролите на Лаврентий Вахнадзе, на Ефрейтора и на Шаува. Даниела Викторова е едновременно Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама и Баба.
Пламен Димитров прави силна роля като Губернаторът Георги Абашвили, а също и като Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз и Дядо. Биляна Стоева се превъплъщава във властната господарка и съпруга на княза - Натела Абашвили и като Селянка. Ина Добрева е в седем образа, сред които на адвокат, лекар и бавачка. Антонио Угрински е княз Казбеки, но и селянин, свекър и гвардеец. Валери Вълчев се изявява като адютант, ратай, калугер, гвардеец, а двамата малчугани Алекс Маринков и Николай Маринков са в ролята на престолонаследника Михайло Абашвили, около чиято съдба всъщност се върти цялата история.
Интересна е сценографията на Ивайло Николов, който превръща една проста на вид въртяща се дървена конструкция ту в губернаторски замък, ту в обикновена къща, ту в планина или пък в съдебна палата. Тази дървена конструкция е допълнена от юргани, които са разпръснати навсякъде или пък в които са увити героите на сцената. Костюмите са дело на Ива Гикова. Прави впечатление, че дрехите на знатните герои със златни и шарени елементи подобаващо се вписва в епоса на Брехт. Музиката, според сцените - ту нежна и топла, ту студена и дори страховита, е на Асен Аврамов.
Историята в „Кавказкият тебеширен кръг" преминава основно през разказа на Груша и на певеца Аркадий Чхеидзе. Бедното момиче, което прислужва на семейството на грузинския губернатор Георги Абашвили, спасява знатния им син, който е заплашен със смърт в смутните военни времена, когато кавказкият управител е свален от власт. Противниците му търсят под дърво и камък неговия наследник, за да го убият. А по време на размириците губернаторшата Натела Абашвили просто забравя сина си в ръцете на бавачките и слугините, улисана да раздава съвети да не забравят да вземат хубавите й одежди. И така с чуждото бебе на ръце Груша дълго скита из кавказките планини докато накрая търси помощ от брат си, който я приютява заедно със знатното момче. За да избегнат хорските сплетни пък братът омъжва сестра си за по-възрастен мъж, който в това време се прави на болен, за да избегне военната повинност.
Буреносните облаци над бившия кавказки управител в крайна сметка се разсейват и семейство Абашвили отново се появява на сцената, претендирайки за слава и мощ. Господарката Натела започва да дири сина си и обвинява своята бивша слугиня Груша, че е откраднала детето й в онези смутни времена. Вместо да й благодари, че го е спасила от смъртта, Абашвили високомерно я напада в безнравственост.
На бившия селски писар и любител на чашката Аздак (Стоян Радев), който се е издигнал до градски съдия в обърканото следвоенно време, се пада високата отговорност и чест да отсъди коя е истинската майка. В същото време той произнася присъди, като взима пари както от обвиняемите, така и от техните обвинители. А накрая отсъжда по съвест.
Изслушвайки и майката, и бавачката, Аздак поставя и двете на изпитание, така че да реши на коя от двете да присъди детето. Той разпорежда да бъде начертан един тебеширен кръг, в който да бъде поставено двегодишното момче и предлага на жените да го хванат за двете ръце и всяка да го дърпа към себе си. Майка на детето ще бъде тази, която успее да го издърпа при себе си. Жените започват да разпъват Михайло, но на милостивата Груша и дожалява и тя пуска ръчичката му.
Аздак заповядва този ритуал да бъде изпълнен още веднъж, но историята се повтаря и Груша пак пуска детската ръка, за да не причини болка на момченцето. Губернаторшата ликува, тъй като мисли, че детето ще бъде присъдено на нея като негова законна майка. Но селският писар отсъжда друго - майката на Михайло е Груша. Накрая уж по погрешка Аздак развежда бедното момиче с мъжа й, а финалните думи в пиесата звучат пророчески: „Нека всяко нещо да принадлежи на този, комуто приляга".
Историята с разпъването на детето в тебеширения кръг, за да се разбере коя е истинската майка, всъщност повторя притчата за цар Соломон, макар и в обратен ред - в пиесата истинската майка е готова да му причини болка, но само и само да си го вземе, а в библейския разказ - истинската майка е готова да го даде на другата, но то да не бъде посечено на две.
„Кавказкият тебеширен кръг" на Драматичния театър във Варна е спектакъл, който заслужава да бъде гледан и само можем да се надяваме, че престижното жури на театралните награди "Икар" ще го отличи с поне една статуетка. А защо не и с две! Ще е напълно заслужено!
http://www.vsekiden.com/190992
Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:
Злото повикало, доброто се обадило
Гергана Плетньова и Стоян Радев обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг"
Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски
“Доходно място” на Варненския театър гостува в София
Варненският театър си резервира награди с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място”
O-Sense