СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА

Category: Интервюта

Created on Friday, 26 March 2021 08:50

Скулпторът ЯВОР ПЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров

Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?

Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

Как подходи към нея?

Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.

Как се оформи скулптурният образ в съзнанието ти?

Не се случи веднага. Процесът на моделиране предполага етапи, които се повтарят, докато авторът не види това, което иска. И при мен беше същото - моделирах, развалях и пак моделирах, докато се получи вариант, който ме удовлетворява.

Какво търсеше в портрета на такава забележителна личност като Стоян Бъчваров?

При бюст-паметници на действителни личности най-важното е портретът да бъде реалистичен, трябва да има прилика, да се разпознава. Разбира се, всеки автор може да има различно виждане, но прилика трябва да съществува. Оттам-нататък търсех да пресъздам тази достолепност, която Стоян Бъчваров внушава.

Освен портретната характеристика и приликата, за мен беше важно скулптурният образ да кореспондира по някакъв начин и с усещането за Варненския театър като институция, като атмосфера, дори като архитектура. Самият бюст-паметник да стане част от голямото органично цяло на театъра.

Красиво творческо намерение. Как се постига?

Това е по-скоро усещане, което трудно се постига и трудно може да бъде описано. То е едно основно чувство, което ме водеше през цялото време, докато работех скулптурния портрет. В процеса на скициране и моделиране експериментирах, подлагах на анализ всяка своя стъпка и така постепенно се оформи крайният вариант.

В твоя скулптурен портрет Стоян Бъчваров изглежда наистина достолепен и отдаден на своята мисия, но в същото време се вглежда внимателно в човека насреща, сякаш очаква от него същото уважение. Тук си уловил, струва ми се, една много важна черта от характера на Стоян Бъчваров, който наред с актьорите е ценял високо и публиката.

Показателна в това отношение е една история от първите години на Варненския театър, която ми разказа преди време ветеранът Данаил Мишев, светла му памет.

В студена зимна вечер в театъра влязъл само един човек и актьорите попитали режисьора дали си струва да играят представлението само пред един зрител. Стоян Бъчваров погледнал иззад завесата, видял, че в залата наистина има само един човек и отсякъл: „В залата има зрител. Той е дошъл да гледа театър и ние нямаме право да го разочароваме“.

Интересна история. Радвам се, че я научих, защото тя отговаря и на моето разбиране за Стоян Бъчваров като човек.

ЯВОР ПЕНЕВ е роден във Варна. Завършва скулптура в Националната художествена академия през 2007 г. Има самостоятелна изложба в Галерия „Тереза“ и участия в редица общи изложби. Негово дело е металната пластика „Скалистият бряг“ при кръговото кръстовище между ул. „Девня“ и бул. „Христо Ботев“, както и металната пластика „Флора“ в Морската градина, в съавторство с Живко Дончев. В колектив реализира множество други проекти. Проектът на Явор Пенев и Живко Дончев е класиран на трето място в националния конкурс за Паметник на Цар Калоян във Варна.

--

Фотография Веселин Василев