Кампания на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, във връзка с последните противоепидемични разпоредби на Министерството на здравеопазването.

С цел максимална сигурност при посещение на културни събития от зрителите се изисква да покажат зелен сертификат (за ваксинирани или преболедували Covid) или бърз антигенен тест (за неболедували и неваксинирани).

За да преодолеем така получилото се разделение на ваксинирани и преболедували Covid от една страна и неваксинирани и неболедували от друга страна, ние предлагаме за всички зрители пакетна отстъпка - 30% от цената на всеки билет.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

• МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
• СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
• СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
• СМДЛ “Лина” ЕООД
• СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

За нас всеки зрител е важен.

Изкуството не ни дели.

Уважаеми съграждани,

В изпълнение на Заповед X РД-01-856/ 19.10.2021 на Министерството на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната, Театрално-музикален продуцентски център Варна дава възможност за 100% заетост на Основна сцена за наши и гостуващи оперни, театрални, балетни, мюзикълни спектакли и концерти, при стриктно съблюдаване на разпоредените анти ковид ограничения за провеждане на културни мероприятия на закрито.

-       Заедно със закупения билет, зрителят е длъжен да покаже Зелен сертификат (за ваксинация) или за преболедуване на ковид в рамките на 12 месеца, PCR или бърз антигенен тест.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

• МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
• СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
• СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
• СМДЛ “Лина” ЕООД
• СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

Очаквайте специални промоции в театъра и операта!

Нека опазим физическото си и духовно здраве!

40 години и 110 роли на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Актьорът Свилен Стоянов пред Виолета Тончева за своите най-нови персонажи в „Тютюн“ и „Амадеус“; за първата роля и други важни събития в 40-годишния му творчески път във Варненския драматичен театър; защо стана актьор, вместо лекар и откога пази динозавърското в себе си; за Фениксите и режисьорското лице на актьора; за свободата да се изразяваш, голямото приятелство с Грациела Бъчварова и упованието в човешкия дух.

Да започнем с Татко Пиер в „Тютюн“ - една роля, която увенчава твоята 40-годишна сценична дейност.

Благодаря на Бина Харалампиева за това, че ми повери ролята на Петър Спиридонов и ми помогна в търсенето на този образ, който е много важен за целия разказ. За мен беше безкрайно удоволствие да репетирам с нея и да постигнем с целия екип един добър художествен резултат. Петър Спиридонов, Татко Пиер, е успял човек, прозорлив и упорит предприемач, замогнал се, благодарение на вродените си качества и нюх, представител на първото българско свободно поколение в следосвобожденска България. Когато предава управленските функции в „Никотиана“ на Борис Морев, той напомня, че неговата фабрика започва от „две каруци с тютюн, които татко ви Пиер спазари в една солунска таверна“. В друг момент от действието той проявява загриженост за работниците, които войната би могла да остави на улицата, т.е. той не се е самозабравил, а е останал свързан с хората, на които дава хляб. Той е от онези български първенци, които участват в създаването на новата свободна България.

Възторжени отзиви от столичната публика за „Тютюн“ и „Амадеус“  

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Получихме възторжени отзиви от столичната публика за двата юбилейни спектакъла за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ „Тютюн“ и „Амадеус“, които представихме на 10 и 11 октомври 2021 г. в Театър Българска армия и Народния театър. Единодушно е мнението на всички, че гастролът с тези две топли, топли премиери свидетелстват за един мащабен поглед и многоспектърност в подбора на заглавия, които очертават амбициите и перспективите за развитието на нашия театър. От първата българска театрална постановка по оригиналния, нецензуриран роман на Димитър Димов, драматизация на Юрий Дачев с режисура на Бина Харалампиева до „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, от високата българска класика до световната класика, от майсторския прочит на един зрял и отдавна утвърден режисьор до интересния прочит на един режисьор от по-младото поколение – вписан в тези широки граници, гастролът показва не на последно място и големия потенциал и театралното можене на варненските драматични артисти.

премиерата, както постъпват немалко летописци, а прибавя към тези първоначални данни и другите творци в постановъчния екип, както и актьорите, при това – забележете! - заедно с ролите им в дадената постановка. Този комплексен информационен продукт носи своята прибавена стойност, придава завършеност и пълноценност на изданието.

Във всяко отношение Летописът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е един стилен и достоен за възхищение изследователски труд, на който Никола Вандов посвещава близо две години, проучвайки архивите на театъра, РБ "Пенчо Славейков" и още няколко библиотеки, Държавен архив Варна и др. Не му убягва нищо, свързано с Варненския театър, публикувано във вестници и списания, сред тях: „Варненски кореняк“, „Варненски новини“, Модерно изкуство“, „Море“, „Театър и Музика“, „Сталинско знаме“, после „Народно дело“ и т.н., от централната преса „Български театър“, „Златорог“, „Хиперион“, „Хомо Луденс“ и т.н. и т.н. С истинска изследователска страст той търси и намира необходимата му информация не само от архивите, вкл. двата летописа за 50- и 85-годишнината на Варненския театър, не само от книгите и публикациите, посветени на Варненския театър от Добрин Василев, Любомир Владков, Сия Папазова, Георги Смиленов, София Стоянова, Венета Терзиева, Олга Боева и др., но и от книгите, написани от варненски актьори, които също не са малко. Провежда интервюта с ветераните Грациела Бъчварова, Свилен Стоянов, Юлияна Чернева и други актьори и всичко това с единствената цел да си изясни онова, което в писмените източници не е съвсем ясно.

ДРАМАТУРГЪТ ЮРИЙ ДАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Доц. Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на

известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.

Режисьрът Стайко Мурджев пред Виолета Тончева за своята постановка на „Амадеус“ от Питър Шафър на сцената на Варненския драматичен театър, за силата на изкуството, утвърдило исторически недоказаната завист на Салиери към Моцарт, за Питър Шафър като майстор на дуализма, архетипа на сянката по Юнг, тъмната и скритата светла страна в „Амадеус“, за борбата, която не е на Салиери, а чрез Моцарт с Бог. Още за сблъсъка на логики и авторефлексията, за работата с актьорите, търсенето на истината в театъра и невидимата пищност на образа, който не е изграден от материална субстанция

„Амадеус“ се вписва в юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Как се отнасяте към чужди интерпретации на творби, които и Вие поставяте? В този смисъл, как се дистанцирате от филма „Амадеус“ на Милош Форман?

Работя категорично автономно, защото представлението е продукт и на несъзнавани процеси и сложни логически връзки, на културологични и интелектуални натрупвания, особено когато става дума за такъв огромен капацитет като Питър Шафър. Работиш с него в партньорство, така че няма как да вземеш нещо отнякъде. По принцип не гледам филмови адаптации, но за филма на Милош Форман направих изключение, не за друго, а защото Питър Шафър е основен участник в създаването на сценария. Беше ми интересно чисто драматургично как той е превърнал пиесата в киносценарий.