Списание „Биограф“ подрежда в новия си брой любопитна „Класация на 10 бъдещи звезди на киното и тетъра у нас“. Сред тях намира място и великолепната Христина Джурова от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Ето как екипът на „Биограф“ представя Христина Джурова:

„Някои я познават като тръгналата по лекия път и трагично завършила живота си хостеса Лина от първия сезон на сериала на Нова ТВ „Братя”, други се сещат за превъплъщението й в „Аз и моите жени” по БНТ, но актьорските качества на Христина Джурова поне засега се разгръщат най-пълно в нейната работа в театъра. 28-годишната актриса завършва НАТФИЗ преди 6 години, грабвайки наградата на Академията „Най-най-най”, като най-обещаващата студентка във випуска. Само няколко месеца след като се дипломира влиза в трупата на Варненския театър. Там създава запомнящи се образи в спектакли като „Любовникът от ZanziБар“, „Двубой“, „Кървава сватба“, „Дамата с камелиите” и „Тютюн“, които се играят с голям успех из цяла България. Работи със забележителни актьори от тази трупа като Стоян Радев и Симеон Лютаков, а превъплъщението й в ролята на Мария в „Тютюн” е толкова силно, че създава впечатление, че на сцената излиза истинската оживяла от страниците на романа на Димитър Димов героиня, а не нейно копие, пречупено през призмата на актрисата. Работата й в „Амадеус” от Питър Шафнър й носи „Икар” за поддържаща женска роля преди две години, а в „Семеен съвет” в софийския театър 199 – „Златен Кукерикон” за млада надежда, малко след като завършва.“

Христина Джурова споделя „Класация на 10 бъдещи звезди на киното и тетъра у нас“, с Елеонора Иванова, Климентина Фърцова, Радина Боршош, Жаклин Даскалова, Кремена Деянова, Maртина Троанска, Маргарита Стойкова, Алена Вергова и Дарина Радева.

Уважаеми столичани,

За съжаление, гастролът в София на "Под игото", обявен за 11 юни, 15:00 и 19:00 часа в Театър „Българска армия“, се отменя, поради заболяване на актьор.

Умоляваме зрителите, закупили билети, да ги върнат на касата на Театър „Българска армия“ до 30.06.2024 г..

Поднасяме извинения за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

За яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе отличен с 3 награди – награда „Варна“, Награда „Аскеер“ за главна мъжка роля и награда на Друмевите театрални празници за мъжка роля, споделена с Николай Божков и Недялко Стефанов.

Преди това пиесата „Ботушът“ донесе на своя автор Лило Петров награда „Икар“ 2024 за нова българска драматургия. Актьорските награди „Аскеер“ 2024 г. препотвърдиха високата художествена стойност на драматургичния текст в първата му реализация на българската театрална сцена, с което „Ботушът“ влезе във варненската театрална история с безпрецедентните 4 отличия на професионалната гилдия.

На 23 май, в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Благомир Коцев и председателят на Общинския съвет Христо Димитров връчиха годишните награди „Варна“ за ярки постижения в областта на културата.

Театрално-музикален продуцентски център Варна, с директор Даниела Димова, бе отличен с две колективни и една индивидуална награда „Варна“.

Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна получи признанието за високо професионално майсторство и художествени постижения в интерпретацията на трите симфонични концерта: „100 години от рождението на Добрин Петков“, с диригент Павел Балев; „Пета симфония“ от Густав Малер, с диригент Григор Паликаров и „В навечерието на Рождество Христово“, с диригент Мартин Георгиев.

Балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера Варна взе най-високото отличие на нашия град за високи художествени постижения, за професионализма, таланта и творческата енергия в новата хореографска редакция на Сергей Бобров на балетния спектакъл „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокопиев.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе удостоен с награда „Варна“ за изключително актьорско майсторство в изграждането на яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, първа постановка в България.

25 юни, 19.00, Театър Българска армия – Гастрол на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

„Ако изпушиш три цигари наред, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи.“

Този цитат от „Тютюн“, първа театрална постановка в България по нецензурирания първи вариант на едноименния роман на Димитър Димов по повод 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, изведе във фб профила си Диана Димитрова. Пресъздала със завладяващо актьорско майсторство образа на харизматичната героиня на Димитър Димов във Варна и на театралните сцени в 28 български града, тя ще изиграе ролята на 25 юни в Театър „Българска армия“ за 11-ти път и за 63-ти „последен път в душата ми“, както емоционално признава голямата актриса. Диана Димитрова се сбогува с Ирина и с българския театър, за да продължи творческия си път в чужбина.

По-нататък тя изрежда екипа на варненския „Тютюн“, завършвайки поста си с думите: „Огромно благодаря на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за човещината и професионализма, на Фани и Диди, които бяха плътно до мен в борбата за време, на Маша, която организира две национални турнета и на целия технически екип за старанието и усилията. Благодаря за доверието, колеги. Бих искала да кажа повече, но просто не мога. Вие сте вдъхновение. Обичам Ви, благодаря Ви!“

Варна - 9 май, 19.00, ДТ „Стоян Бъчваров“
Прилеп - 13 юни, 19.00, Teatar "Vojdan Cernodrinski"

Танцово-театралният спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека, създаден специално за Варненския драматичен театър от постановъчен екип на РС Македония, излиза за пръв път извън България, за да участва в най-големия театрален фестивал на РС Македония "Vojdan Cernodrinski" в Прилеп на 13 юни 2024 г.  

Драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, костюмографът Раде Василев и хореографката Олга Панго са сред първите имена на театралната сцена в РС Македония. Обединени от пристрастието си към изразните средства на постдраматичния театър, те изградиха с актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ един модерен сценичен разказ за стремленията на човека извън конкретното, в търсене на подсъзнателното, духовното, сетивното. Оригиналната трактовка и впечатляващата визия превърнаха „Свръхчовек“ в едно от най-интригуващите заглавия в репертоара на варненската театрална трупа.

След хитовия си „Амадеус“ от Питър Шафър“ в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, изтъкнатият режисьор Стайко Мурджев продължава да изследва връзката между човека и бога в „Последното изкушение на Христос“, най-известната творба на Никос Казандзакис, която той поставя в 103-ия сезон на Варненския театър.

Димитър Стоянович е автор на драматургичната версия, сценограф и костюмограф е Никола Налбантов, хореографията е дело на Станислав Генадиев, а музиката - на Петър Дундаков, мултимедия Владислав Илиев, асистент режисьор Владимира Иванова. Участват: Гринго-Богдан Григоров - гост, Теодор Каракачанов - гост, Константин Соколов, Стоян Радев, Николай Кенаров, Спартак Апостолов - гост, Симеон Лютаков, Иван Горанов - гост, Недялко Стефанов, Николай Божков, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Гергана Арнаудова, Сияна Начева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Христина Джурова, Биляна Стоева. Премиерата се очаква в началото на юни 2024 г.

Анкета на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с режисьорката МАКСИМА БОЕВА и актьорите АЛЕКСАНДЪР ЕВГЕНИЕВ - Адам, СИЯНА НАЧЕВА - Евелин, ХРИСТИНА ДЖУРОВА – Джени и СТАНИСЛАВ КОНДОВ – Филип във „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ на 11 март 2024, 19.00, ГХГ Варна

Виолета Тончева: Със заглавието на пиесата Нийл Лабют прави препратка към популярната рубрика на в. „Ню Йорк Таймс“ „Формата на нещата“, която в продължение на 20 години води известният американски архитект и дизайнер Елиът Нойс (1910-1977). Пионер на съвременната корпоративна култура, в която дизайн и бизнес се интегрират в обща стратегия, той работи най-напред за гиганта IBM, като обвързва крайния производствен успех с всеобхватен дизайнерски подход - от логотипа на фирмата до дрескода и поведението на служителите. Идеята за тоталния дизайн на конкретния продукт с всички неща около него определя и съвременната естетика, която при това нерядко изважда дизайна от зададената рамка и го превръща във фетиш. Life style например би бил един подобен ключ за разсъждения към „Формата на нещата“...

Александър Евгениев: Повърхностното съссигурност е тема, която е суперактуална в момента. Има абсолютна мания по това да изглеждаш “перфектен”. Социалните мрежи дават възможността да си изградиш образ, който винаги изглежда добре. Повече от добре! Все по-близо до “перфектния” образ! Мен лично това ме плаши и то много.

Сияна Начева: Много съм благодарна за ролята на Евелин и за доверието, което ми се гласува. За мен е истинско удоволствие да бъда част от историята, която “Формата на нещата” разказва, защото тя се занимава с изключително актуални и важни теми. Особено за младите хора, които израстват и се развиват “под лупата” на социалните мрежи, т.е. на една измислена среда, в която очакванията за красота, успех, възможности са стандартизирани винаги от външен фактор - света, обществото, другите. И съответно стойността и самочувствието ни в тази среда се измерват спрямо това, доколко отговаряме на зададения стандарт.

На посещение в Театрално-музикален продуцентски център Варна днес бяха Едуар Морно - културен аташе към Френския институт в България, Благовеста Делчева – сътрудник към отдел „Проекти за културно сътрудничество“ към Френския институт и Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна.

Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова представи предстоящите издания на Великденските театрални седмици и Великденския музикален фестивал. Акцент във Великденските театрални седмици ще бъде Франкофонският  фестивал на ученическите театри на 20 април, когато на  Основна сцена ще се изявят 8 младежки трупи от цялата страна.

Великденският музикален фестивал ще бъде закрит на 23 май със Симфоничен концерт, организиран със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, със солист известния френски пианист Максим Зекини, който ще изпълни Концерт за лява ръка от Морис Равел. Държавна опера Варна ще участва, както всяка година, с концерт в Празника на музиката на 21 юни, иницииран от Франция.

В духа на традиционно доброто партньорство между ТМПЦ Варна и Френския институт бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни прояви, продукции и гастроли на именити изпълнители. Гостите проявиха особен интерес към фестивала „Опера в Летния театър“, а вечерта посетиха спектакъла на мюзикъла „Бодигард“ с Орлин Горанов и Манал Ел Фейтури. 

На 1 февруари 2024 година от 13 часа – Деня в памет  на жертвите на тоталитаризма, артисти от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесат цветя пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим във Варна и Варненски окръг.

Варненският драматичен театър е особено чувствителен към геноцида над българската интелигенция, извършен от т. нар. Народен съд, който осъжда на смърт депутати, офицери, министри, учители, артисти, писатели, журналисти, художници. Черната дата 1 февруари 1945 г. обезглавява интелектуалния елит на страната, прекъсвайки трагично естественото развитие и приемствеността в българската култура.

С постановките си „Поразените“ по романа на Теодора Димова и „Ботушът“ по пиесата на Лило Петров, които разглеждат темата за жертвите и палачите от онова жестоко време, Варненският драматичен театър, начело с режисьора Стоян Радев Ге.К., се включи със страст в наболелия обществен разговор за скритите или фалшифицирани истини в недалечното минало и необходимостта да пазим жива паметта за жертвите на тоталитаризма

Мемориалът във Варна, посветен на жертвите на комунистическия режим, е разположен на бул. „Сливница“ до ГХГ „Борис Георгиев. Открит в края на октомври 2001 г., той е вторият след София подобен паметник в България. Дело на скулптора Павел Джеферов и арх. Косьо Христов, мемориалът представлява симетричен архитектурен обем, чийто крила са облицован със сив и черен мрамор, а в средата на кръстовидното пространство се откроява древнобългарският знак, символизиращ космоса и неговата необятност.