януари – февруари 2017
След премиерните за България спектакли на 21 и 24 януари на „Влюбеният Шекспир”, реж. проф. Пламен Марков, на 27 януари, 19.00, Сцена Филиал, ще се играе, както е обявен, „Едноокият цар”, реж. Петър Денчев. Пиесата, издържана в новия за България стил „комедия на наблюдението”, ни сблъсква с въздействието на политическия и социален живот върху интимния свят на човека. Постановката е селектирана за участие в Международния театрален фестивал „Славия” в Белград през март.
На 30 януари, поради заболяване на актьор, няма да се състои предвиденият спектакъл „Прелестите на изневярата”.
Нов момент в програмата е влючването на 31 януари, 19.00, Сцена Филиал, на „Брак по принуда” - едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненския театър, с което проф. Пламен Марков ни връща към комедийната класика на Молиер.
3 февруари, 19.00, Сцена Филиал – Премиера на „Приятели?”
В началото на втория месец от 2017-а идва и втората премиера на Варненския театър за тази година. Това е „Приятели?” по пиесата "Саймън и Гарфънкъл", с която актрисата и драматург Здрава Каменова и режисьорът Калин Ангелов печелят Националната награда 2016 в драматургичния конкурс „Иван Радоев” - Плевен. Познатият от много общи проекти тандем присъства в репертоара на Варненския драматичен театър с „Гимнастика за бременни”. С новата творба на двамата автори младият и талантлив актьор Николай Кенаров прави режисьорския си дебют, включвайки колегите си Валери Вълчев и Константин Соколов в ролите на главните герои Гарфънкъл и Саймън.
Нещо за предисторията. „Саймън и Гарфънкъл” е сред най-популярните дуети през 60-те години на миналия век с няколко награди „Грами”. Приятелството между музикантите започва още от детството, за да ги изведе заедно на върха на славата. В аналогия с този всеизвестен факт, Здрава Каменова и Калин Ангелов изследват потребността от човешка близост в съвременното общество, където всичко се оказва въпрос на поръчка. Но дали наистина може да си купиш приятел?
Моля, прочетете в прикачения файл „Приятелството иска свобода и смелост” – интервю с Николай Кенаров.
„Криворазбраната цивилизация”, реж. Стоян Радев Ге. К., запазва мястото си на 4 февруари, 18.00, Основна сцена, но „Влюбеният Шекспир” на 13 февруари няма да се играе, поради заболяване на актьор.
На 16 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваното представление „Глупаци”, на сцената ще излезе екипът на „Свекърва”, реж. Стоян Радев Ге. К.
Заболяването на същия актьор ще възпрепятства и предвидения за 22 февруари спектакъл „Прелестите на изневярата”. Тази очарователната комедия, реж. Костадин Бандутов, ще бъде играна чак в края на месеца, 27 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваната „Свекърва”.
Останалите заглавия запазват местата си в първоначално оповестената програма.
- Category: Актуални новини
Композиторът КАЛИН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за музиката на „Влюбеният Шекспир” – Премиера за България и 50-о театрално представление с негова авторска музика
21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена
Драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир” на Джон Мадън. Адаптация и постановка проф. Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова. Музика Калин Николов. Хореография и сценичен бой Камен Иванов. Асистент-сценограф Василена Ялъмова. Участват: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Стефан Додуров, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Пламен Георгиев, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Николай Божков, Антонио Угрински, Недялко Стефанов, Анжела Жекова, Ели Пенчева. Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници
- Композиторът Калин Николов. Един човек, който присъства на всички репетиции на „Влюбеният Шекспир”, заедно с режисьора Пламен Марков. Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя, той следва правилата на своя собствен репетиционен процес. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко ли от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, ще остане в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?
- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.
- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?
- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж.
- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... А цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна, той получи ли роля?
- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някоя дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.
- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?
- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби.
Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката.
Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.
- Category: Актуални новини
Портал култура.бг
Проф. Пламен Марков за полифонията на любовта в своята нова постановка, „Влюбеният Шекспир“ на варненска сцена; за спонтанността на репетициите и неафиширания авторски театър
С режисьора разговаря Виолета Тончева
„Влюбеният Шекспир“ – драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, е ново заглавие не само за афиша на Варненския драматичен театър, на и за българския театър като цяло. Адаптацията и постановката са на проф. Пламен Марков; сценографията и костюмите – на Мира Каланова; музиката – на Калин Николов. Премиерата е на 21 и 24 януари.
Ако продължим прочутия цитат на Шекспир за света като сцена, на която всички са актьори, с друг негов цитат, според който „само влюбените живеят, останалите съществуват“, излиза, че най-добрите актьори са влюбените… Една игра на интерпретации, от която тръгва може би и „Влюбеният Шекспир“…
Не смея да се намесвам така категорично в естеството на любовта, защото смятам, че нещата са по-объркани и объркващи. В нашата пиеса любовта също е с различни примеси. Хората се влюбват, разлюбват, разочароват, пак се влюбват, така че любовта във „Влюбеният Шекспир“ е по-динамичен и диалектичен процес, а не статично „състояние на духа“.
Чували сме и че „естественото състояние на човека е да е влюбен“, но всичко това са много красиви фрази, понякога верни, но и несъответни спрямо реалността. Любовта е сложно чувство, преплетено и с чувството за притежание, и с чувство за доминация, и с музите на вдъхновението, и с какво ли не. Любовта не е единно „чистофайническо“ чувство и по тази причина „Влюбеният Шекспир“ би трябвало да стане едно полифонично представление – разнообразно, с много жанрови промени, с любопитни сюжетни линии, с добро чувство за хумор.
Драматизацията на Ли Хол, върху която работите, различава ли се от сценария на известния филм на Джон Мадън от 1998 г. с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, отличен със 7 награди Оскар, включително за най добър сценарий?
Неизбежна е разликата, освен това в театралната адаптация има преформатирани неща, поставящи акцентите другаде. Във филма героят Марлоу, прочутият драматург Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир и негов най-изявен предтеча, е по-епизодичен, докато в драматизацията той е от основните персонажи. Двамата с Шекспир имат сложни отношения, ту си партнират, ту си съперничат, ту опитват да поставят другия „на мястото му“ и в тази богата гама от промени. Персонажът Марлоу има по-съществени драматургични функции от Марлоу в сценария. За разлика от други персонажи, които нашият автор Ли Хол е решил като периферни.
В най-новото си изследване „Театърът в България. 1989-2015“ проф. Николай Йорданов ви определя като един от ярките представители на авторския режисьорски театър в България. Всички ваши постановки на варненската театрална сцена също се открояват с авторския ви подход, който започва от превода и адаптацията, за да обхване след това всички компоненти на театралната постановка. „Влюбеният Шекспир“ няма как да направи изключение.
Да, но аз съм радетел на неафиширания авторски театър. Никога няма да видите постановка, обявена като „един спектакъл на Пламен Марков“, написано на афиша с огромни букви. Според мен авторството на режисьора не бива да е гръмко и претенциозно, а би трябвало да е по-деликатно, обогатяващо избраната тема, не толкова узурпиращо територията на драматурга, а прибавящо радикално нова гледна точка към тази тема. А за това кой има право и до колко да променя автора, Брехт има прочута фраза. На въпроса може ли да се променя Шекспир, той отговаря – „Може, който може“.
Много е деликатно да променяш написаното от автора, трябва да знаеш много за него, да умееш да променяш деликатно, но настойчиво, за да променяш радикално, но да е с уважение към автора, неговите идеи, неговия свят, органично и с отговорност към новата реалност.
Зрителите, които не са чели „Вуйчо Ваньо“ на Чехов например, са убедени, че моето представление, това е точно Чеховият вариант, те гледат света на Чехов или нещо, което твърде ясно се римува с него. Всъщност те не усещат и не бива да усещат като външни промените и зад всяка от тях не бива да се появява суетната глава на режисьора-автор на спектакъла.
Разликите между интегралния текст, превода и постановката са кардинални, макар да са външно незабележими за човек, който не ляга и става с класическия „оригинален“ вариант на тази пиеса. Същото е и с варненските ми постановки на прочутите пиеси „Ричард III“, „Ревизор“ и т.н. Като съвсем млад режисьор написах студия за вестник „Култура“ – „За режисьорската органика“ и досега съм привърженик на същия творчески подход.
Във вашите постановки „Вуйчо Ваньо“ от Чехов и „Ревизор“ от Гогол се говори и на един естествен за нас език, а всъщност пак става дума точно за такава елегантна адаптация. Тя не се натрапва, но приближава максимално съвременния зрител до автора.
Опитвам се и във „Влюбеният Шекспир“ базата ми за творческо съавторство да е в този ключ. Освен че много харесвам филма по сценария на Марк Норман и Том Стопард, аз много харесвам и автора на нашата драматизация – Ли Хол, и особено неговия филм „Били Елиът“. В нашата постановка ще се стремим да запазим свободния, даже фриволен дух и остроумието на филма „Влюбеният Шекспир“ и мечтата за творчество от „Били Елиът“.
- Category: Актуални новини
Цветина Петрова пред Виолета Тончева за ролите на Виола/Кент/Ромео/Жулиета във «Влюбеният Шекспир»
Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий наМарк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка проф. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов
Премиера за България, Варненски драматичен театър
21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена
- Какво е усещането да си във „Влюбеният Шекспир”, да играеш театър в театъра, при това с няколко роли – Виола/Кент/Ромео/Жулиета?
- Наистина, страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо.
- Сравнението с едноименния филм, отличен с няколко награди „Оскар” е неизбежно...
- На нас ни е ясно, че огромен процент от публиката, ще сравнява нашето представление с филма, но ние движим историята от наша гледна точка, от гледната точка на режисьора. Не се съобразяваме с филма, макар че сценарият на пиесата е доста близък до него.
- Проф. Пламен Марков държи особено на ироничния подтекст във всичко, който се случва на сцената. Как се справяте с това?
- Самият сценарий е написан доста леко, всичко върви комедийно и много приятно. Докато репетираме, има моменти, в които и ние самите не можем да избягаме от въздействието на смешното.
- Как преценяваш партньорството с колегите, вкл. Гуинет Полтроу?
- Гуинет Полтроу не ми е партньор на сцената (смее се), но ми е партньор по някакъв начин в изграждането на образа. Иначе бандата е супер, компанията е супер, съществува хубава енергия по време на репетициите, а това винаги се отразява на резултата. Въобще атмосферата е страхотна.
- И е добре човек да е влюбен, дори да не е Шекспир?
- О, да. Винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"
Прочетете още:
Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?
„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС
КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ
„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА
Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“
Винаги се надбягвам със себе си
Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.
МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”
КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ
- Category: Актуални новини
Адриан Филипов пред Виолета Тончева за ролята на Шекспир във „Влюбеният Шекспир”
Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий на Марк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка проф. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов
Премиера за България, Варненски драматичен театър
21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена
- Какво ще ни кажеш за Уил и Шекспир?
- Истината, само истината и нищо друго освен истината.
- Харесваш ли ли Джоузеф Файнс в същата роля във филма „Влюбеният Шекспир”?
- Да, харесвам го. Във филма ми допада не само той, там има съзвездие от добри актьори.
- Какъв основен акцент би извлякъл от сюжета?
- Режисьорът най-точно би могъл да каже. Това е пиеса за театъра и всичко, което се случва в него, как се прави разпределението на ролите и т.н., няма да издавам всичко. Пиесата е много динамична, действията се случват на различни места, има характерни ярки персонажи.
- „Влюбеният Шекспир” е пиеса за и от Шекспир, нещо като Шекспир плюс. Това твоят свят ли е?
- Това е светът на всеки от нас. Всички минават през подобни периоди от живота си – влюбване, раздели, разочарование...
- Ти и Цветина сте донякъде „утвърдена влюбена двойка”, ако вземем предвид участието ви и в „Доходно място” на Крис Шарков. Това помага ли да предвиждаш нейните реакции?
- Винаги има нещо ново, което може да те накара да опознаеш човека срещу теб по-добре. Хубаво е хората да се изненадват приятно. Всъщност аз въобще не я познавам
- Как си представяш твоя зрител?
- Представям си зрители от различни възрасти. Хората на години вече са преживели това, за което разказва „Влюбеният Шекспир”, а на младите то тепърва им предстои. Надявам се всички те да бъдат очаровани от нашето представление.
Прочетете още:
Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?
КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ
„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА
Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“
Винаги се надбягвам със себе си
Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.
МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”
КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ
- Category: Актуални новини
18 януари 2017, 19.00, Сцена Филиал
ДКТ „Васил Друмев” Шумен гостува във Варна на 18 януари, 19.00, Сцена Филиал с „Агенти” по пиесата „Гленгари Глен Рос” от Дейвид Мамет. За първи път актьорът Владимир Пенев застава от другата страна на сцената, за да режисира компанията на Йосиф Шамли, Пламен Манасиев, Александър Сано, Ивайло Захариев, Бойко Кръстанов, Роберт Янакиев, Иво Йончев и Теодора Духовникова. Сценография Диляна Асенова.
Четирима отчаяни агенти на недвижими имоти са принудени да продадат и невъзможното. На какво е способен човек, когато е притиснат до стената? Според гениалният майстор на интригата Дейвид Мамет – на всичко!
Четирима отчаяни агенти на недвижими имоти са принудени да продадат и невъзможното, за да не бъдат уволнени от корпорацията си. В тежките времена на финансова криза в Чикаго, „отличници“ и „загубеняци“ имат 48 часа, за да „затворят“ сделките си и да оцелеят в офисната джунгла.
Лъжи, ласкателства, подкупи, кражби, заплахи и влизане с взлом са само малка част от новите тактики на агентите. Но в света на бизнеса правилото е, че няма правила. Приятелите стават врагове, овцете стават вълци, всеки играе срещу всеки...
Неочаквано начало и още по-неочакван край в пиесата, с която американският драматург взима „Пулицър“. Остроумният и жив език на героите му е брилянтна демонстрация на израза „mametspeak”.
А когато Мамет говори, всички мълчим.
- Category: Актуални новини
9 февруари 2017, 19.00, Основна сцена
В рамките на националното турне 2017 на Христо Шопов, спектакълът „Догодина по същото време” от Бърнард Слейд гостува във Варна на 9 февруари, 19.00, Основна сцена. Превод, адаптация и постановка Георги Михалков, сценография и костюми Антония Попова, музика Иван Драголов. Пиесата е създадена от Бърнард Слейд през 1975 г., има редица награди и над 1400 представления на Бродуей.
Сега предизвикателството да се превъплътят в образите на Джордж и Дорис приемат Христо Шопов и Лилия Маравиля - актьори със забележителен талант и респектираща кариера.
Със своето майсторство те завладяват почитателите на театралното изкуство и ги увличат в едно страстно приключение из необятните лабиринти на човешката душа.
„Догодина по същото време” е точката на пресичане на две търсещи се и отдадени една на друга души, извън параметрите на времето, социалния статус и битийните условности. История за една изневяра, превърнала случайността в съзнателен избор и повод за преоткриване - година след година...
Вдъхновяваща изповед, изпълнена със забавни ситуации, обрати, изпитания и възторжен триумф на любовта, като неизменно присъствие в житейските сезони.
- Category: Актуални новини
ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ
Постановка на проф. Пламен Марков
Кога, как и защо все пак се влюбва човек
21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена
„Влюбеният Шекспир” е първата премиера на Варненския драматичен театър за 2017 г., дело на проф. Пламен Марков, член-кореспондент на БАН, един от най-изтъкнатите представители на съвременния авторски режисьорски театър в България. С неговото име са свързани едни от най-успешните постановки на Варненския драматичен театър както във времето назад, така и през последните години. Достатъчно е да припомним само абсолютния връх „Ричард III” с 3 награди ИКАР, без да забравяме и последните топ спектакли на професора “Вуйчо Ваньо”, „Ревизор”, „Ретро” и „Брак по принуда”.
Както обикновено, така и сега стилът Пламен Марков започва от превода и адаптацията, за да обхване след това и всички режисьорски компоненти на театралната постановка. Ползвани са също преводни текстове от Валери Петров, Владимир Свинтила, също стихове от Кр. Марлоу, преведени от Александър 
Шурбанов и Евгения Панчева. Става дума за онзи романтичен сюжет, залегнал в основата на прочутия британско-американски филм от 1998 г. на Джон Мадън, с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, спечелил цели 7 награди Оскар.
Почти 2 години продължават преговорите на Театрално-музикалния продуцентски център Варна за получаване на авторските права върху драматизацията на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард.
И както може да се очаква, в своя постановъчен екип Пламен Марков отново ангажира художничката Мира Каланова и композитора Калин Николов - същото звездно трио, което изведе на върха и „Ричард III”. Любопитна е сега смяната на гледната точка – от историческата драма на Шекспир към любовната история с Шекспир, която – макар и базирана върху някои исторически лица, все пак е измислена. „Влюбеният Шекспир” се позовава на театрален дневник, в който Филип Хенслоу, собственик на театър и продуцент, ако трябва да употребим днешна лексика, си е записал кому какви пари е изплатил.
Много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир, така че в съвременното преживяване на Шекспир присъства и автентичният Шекспир. Хореографията и сценичния бой разработва Камен Иванов, младата и талантлива варненка Василена Ялъмов, сега студентка по сценография в НАТФИЗ, асистира на доц. Мира Каланова.
Адриан Филипов и Цветина Петрова изпълняват централните роли на Ромео и Жулиета, но в тази комедия за недоразуменията около написването на прочутата пиеса „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра, значение имат, естествено, всички останалите персонажи.
Действащи лица и изпълнители:
Уил /Ромео Адриан Филипов
Марлоу Димитър Мартинов
Хенслоу Стоян Радев
Фениман /Аптекар Николай Кенаров
Ламбърт /Тибалт Валери Вълчев
Бърбидж /Валентин Валентин Митев
Розалина Полина Недкова
Тилни Пламен Георгиев
Кралицата Веселина Михалкова
Виола/Кент/Ромео/Жулиета Цветина Петрова
Дойката Милена Кънева
Ралф/Дойката Свилен Стоянов
Нол/Бенволио Константин Соколов
Адам/Лейди Капулети Антонио Угрински
Джон Гергана Арнаудова
Уобъш/пролога Пламен Димитров
Уесекс Стефан Додуров
Мадам де Лесепс Биляна Стоева
Нед Алейн/Меркуцио Симеон Лютаков
Сам/Жулиета Недялко Сефанов
Лодкар Николай Божков
Моли Даниела Викторова
Кейт Анжела Жекова/ Ели Пенчева
Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници
Цялата артистична свита около „Влюбеният Шекспир”, въоръжена със съответната доза английски хумор, се е наела да разясни, кога, как и защо все пак се влюбва човек!
Отговора на този, несъмнено съществен, въпрос, може да научите най-скоро на 21 и 24 януари 2017 г., когато на Основна сцена от 19.00 ще се състоят премиерните спектакли на „Влюбеният Шекспир”.
Виолета Тончева
Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време:а понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650; 669 651
Прочетете още:
Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?
„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС
„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА
Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“
Винаги се надбягвам със себе си
КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ
Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.
МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”
- Category: Актуални новини
Първа режисьорска изява на Николай Кенаров
3, 15 февруари 2017, 19.00, Сцена Филиал - Камерна сцена „Стоян Камбарев”
„Приятели?"
от Здрава Каменова и Калин Ангелов
Постановка Николай Кенаров
Участват Валери Вълчев и Константин Соколов
Плакат Славяна Иванова
Постановката "Приятели?" е по пиесата "Саймън и Гарфънкъл", с която актрисата и драматург Здрава Каменова и режисьорът Калин Ангелов печелят Националната награда 2016 в драматургичния конкурс „Иван Радоев” - Плевен. Познатият от много общи проекти тандем присъства в репертоара на Варненския драматичен театър с „Гимнастика за бременни”. Сега, с тяхната нова творба младият и талантлив актьор Николай Кенаров прави режисьорския си дебют. В ролите на главните герои Гарфънкъл и Саймън той включва колегите си Валери Вълчев и Константин Соколов.
„Саймън и Гарфънкъл” е сред най-популярните дуети през 60-те години на миналия век с няколко награди „Грами”. Приятелството между музикантите започва още от детството, за да ги изведе заедно на върха на славата. В аналогия с този всеизвестен факт, Здрава Каменова и Калин Ангелов изследват потребността от човешка близост в съвременното общество, където всичко се оказва въпрос на поръчка. Но дали наистина може да си купиш приятел?
ПРИЯТЕЛСТВОТО ИСКА СВОБОДА И СМЕЛОСТ
- Кога актьорът Николай Кенаров поиска да влезе и в режисьорско амплоа?
- Отдавна се интересувам от това. Реших, че първо искам да поставя камерна пиеса, която да ми позволи да разсъждавам отстрани, вече не само като актьор. Спрях се на Здрава Каменова, защото отдавна харесвам тоэи текст. Направи ми впечатление с факта, че изисква въображение, притежава дълбочина, чувство за хумор и иэисква една особена органика. Пиесите на Здрава са написани с болка, но и с много любов. Всичко това видях и в „Гарфънкъл търси Саймън”, чиято премиера гледах в Сатиричния театър. Пиесата е действена - личи си, че Здрава Каменова е актриса. Има силна интуиция за истинност. И така първо избрах пиесата, а след това и моите колеги Константин Соколов и Валери Вълчев.
- На кои акценти залагаш в режисьорския си подход?
- Не търся да открия топлата вода. Съществено за мен е да излязат на преден план темата, тезите и позициите на персонажите. Появяват се интересни въпроси - как възниква приятелството, защо едни хора умеят да печелят приятели, други смятат, че не могат да създават приятелства, а се оказва, че всъщност са готови за истинско приятелство и т.н. В това отношение тезите на персонажите са крайно различни. При всеки има една представа как трябва да се случат нещата, но това не се получава по очаквания от героите начин. Много ми харесва точно това в пиесата. Когато нещата трябва да се случат, те се случват. И то не както си ги намислил, а някак естествено. В същото време се подхваща и темата - когато нещо голямо се случва, как реагираш. Но да оставим отворен въпросът как точно го приемат нашите герои.
- Как си партнирате тримата в репетиционния процес, доколкото ти сега се явяваш в ролята на режисьор?
- Чудесно. Мога само да благодаря на Косьо и Валери, които в нито един момент не са ме изоставяли, напротив - следват ме непрекъснато. Заедно се опитваме да успеем, да постигнем по-доброто, а това е най-важното.
- Какво те привлича в режисурата и с какви нейни изразни способи си служиш?
- В режисурата ми е любопитно как философски да изразиш позиция спрямо дадена случка в пиесата и в същото време тя да прилича на истина. Държа представлението да бъде отворено, подхождам интуитивно, не търся конкретен жанр. В съвременния театър жанровете се преплитат и колкото едно нещо е по-пластично, колкото по-бързо и рязко се сменят художествените средства, толкова е по-интересно. На думи е лесно, всъщност си е сложна работа. Имам още много да уча. Опитвам се да направя театър с гъсто и конкретно действие, театър, който да не губи енергия и темпоритъм по никакъв начин, етапите в него да преливат от един в друг.
- И най-важното...
- ... е това, което правиш, да те вълнува.
- Не ти ли се струва небичайно, че в тази пиеса за приятелството няма женски персонаж?
- Не. Тук става въпрос за взаимоотношения и проблеми, за които полът няма значение. И като ме питаш за най-важното, приятелството иска свобода и смелост, не илюзорни, а реални. Да можеш да нямаш скрити карти. Да можеш да кажеш всичко в очите. Има един тип смелост, която парадира за смелост, а всъщност когато се стигне до по-дълбоки пластове, тя се оказва точно обратното - страх.
- Приятелството е риск...
- И риск, и някакъв тип отговорност. За съжаление нашето съвремие изповядва, че нищо от това, което се случва, не ни обвързва. Не е вярно, няма как да не ни обвързва.
- Разбирам, че работата върху „Приятели?” е обвързала и вас.
- Така е. Освен на Косьо и Валери, дължа благодарност на Даниела Николчова, която ни помогна със сценографията, както и на Пламен Димитров за консултациите. Непременно искам да кажа още няколко думи за актьорите. Косьо Соколов е изключително експресивен актьор, докрай вдаден в работата си. Когато репетираш с него, направо имаш чувството, че сърцето му се блъска от пода до тавана и обратно. Във всеки един момент усещаш подкрепата му и знаеш, че той защитава това, което разказвате заедно. Валери Вълчев, направи страхотно израстване за последната година и с това представление го защитава великолепно. Много е стабилен в това, което прави. Раэличен е и е себе си едновременно.
Представлението лежи на плещите и на двамата и те с лекота успяват да държат разказа. Благодаря ви, приятели!
Виолета Тончева
- Category: Актуални новини
"То като тръгне добре, си върви добре” :)
Детската театрална коледа идва с „Тримата братя”, авторската постановка по народни приказки на Георги Михалков на 12 декември, 18.00, Сцена Филиал. Сценографска среда Огняна Серафимова, музикална и звукова среда Искра Граматикова, Теодор Папазов и Иван Драголов. В приказна обстановка сред ламите и халите доброто ще си пробие път с помощта на Тримата братя, Неволята и другите около тях: Николай Божков, Николай Кенаров, Теодор Папазов, Даниела Викторова, Искра Граматикова, Анжела Жекова, Константин Соколов.
Нека влезем още сега в приказката с думите на самите артисти:
Николай Божков
Аз съм дете на куклен актьор. И като такова съм израснал в компанията на много колеги на татко и съм присъствал на немалко репетиции и премиери. Няма как този мой ранен допир до това изкуство да не е дал отражение и отпечатък върху личността ми. Още повече, че вече съм баща на прекрасен син, който е в точната възраст, в която и аз бях запленен от магията на театъра.
"Тримата братя" е смесица от няколко приказки и като всички приказки показва както силните страни на човешкия характер, така и слабите. Надявам се децата да разберат основната поука, която се опитахме да изведем. Човек, за да постигне целите си, да се справи с проблемите и страховете си, трябва да се пребори с множество препятствия, да излезе от собствения си комфорт и най-вече да се научи да разчита на собствените си сили. И ако си воден от любовта, няма нещо, което да те спре, за да постигнеш мечтите си.
Изключително съм доволен, че най-после се срещнахме и открихме един за друг с режисьора на представлението Георги Михалков. Творческата свобода, актьорската импровизация, задушевната атмосфера и допирът до прекрасните ми колеги, които той ми подари по време на репетициите, осмислят професията ми и ме карат да чувствам, че си тежа на мястото. Желая дълъг живот на представлението, много подобни проекти и една топла, красива и уютна Коледа на всички!
Теодор Папазов
„Тримата братя” стана чудесен спектакъл. В началото бях скептичен, защото предпочитам спектакли за възрастни, но в хода на репетициите промених отношението си. Реакцията на публиката на първото закрито представление също показа, че то ще има успех.
Харесвам да работя с режисьора Георги Михалков, в чиято постановка „Вампир” участвах веднага след като завърших НАТФИЗ. Той не знаеше, че правя музика, но когато му пуснах няколко парчета, ги хареса и ми предложи да се включа в спектакъла и по този начин. Всички се запалихме по идеята сами да си направим музиката. Така и стана. Композиторът Иван Драголов и аз написахме музиката, Георги Михалков измисли текстовете, аз правя бийтбокса, с вокали се включват Ники Кенаров и Ники Божков, на ударните е Искра Граматикова от НУИ „Добри Христов”.
Получи се хубава звукова атмосфера, в пълно съответствие с ефектнта сценография и костюмите на Огняна Серафимова, както и с драматургията, която пак всички ние създадохме като екип. Репетирахме, не както обичайно, под напрежение и много се забавлявахме.
Спектакълът, освен всичко останало, е подчертано движенчески с много екшън и изисква доста физически усилия. Накрая се чувстваме изтощени, но и удовлетворени. Мисля, че за пръв път във Варненския драматичен театър се появява подобна постановка и аз съм радостен да бъда част от нея. „Тримата братя” определено не е представление само за деца, а и за възрастни. Вярвам, че ние - „Тримата братя”, Неволята и Дядо Коледа ще направим празника на всички по-весел.
Николай Кенаров
"Тримата братя" за мен беше предизвикателство от висока степен. Всички сме съавтори на това, което се получи. Да, това не е спектакъл само за деца. В него има по нещо за всички. Визията и музикалната среда са впечатляващи. Очарователна беше лекотата, с която работихме. Усмихнатите хора след затворената премиера ме накараха да вярвам, че се е получило сполучливо. Магията я има. Това, което искаме да кажем с това представление, за мен се съдържа в последната реплика: "То като тръгне добре, си върви добре. Както я подкараш! Тъй ши и тя!" Гледайте и се забавлявайте!
Даниела Викторова
Приказките и майчините люлчини песни са първото докосване на децата до изкуството. Приказките трябва да бъдат изпълнени с нежност като приспивните песни, трябва да бъдат изпълнени с топлина и много истина. Това е и пътят, който следвахме, докато работихме върху детския спектакъл „Тримата братя”.
Приказките трябва да бъдат не само чудни, но и мъничко страшни, за да могат малчуганите да разберат, че в нашия прекрасен свят има и нетолкова добри неща, които обаче винаги могат да бъдат победени с много вяра, воля, мисъл, полет на въображението и голяма усмивка.
Пожелавам на всички деца весели коледни празници, да вярват в себе си и да не спират с всички свои действия, мечти и игри да сътворяват най-голямото чудо на света!
След премиерата на „Тримата братя” на 12 декември, всеки ден от 13 до 23 декември, ще се играят по два спектакъла от 11.00 и 14.00, Сцена Филиал. И ако, уважаеми родители, искате точно тогава вашите деца да получат подарък от Дядо Коледа, не забравяйте да се обадите предварително на добрия старец.
ТЕЛЕФОНЪТ НА ДЯДО КОЛЕДА Е 052 665 020
Подаръците се предават, четливо надписани, в деня на спектакъла на служебния вход на Сцена Филиал.
Виолета Тончева
Фотография Веселин Василев
Прочетете още:
Детска Коледа 2016 с „Тримата братя”
Приказка на Георги Михалков и „Тримата братя” за това как да не бъдеш изяден
- Category: Актуални новини
Програмата на ДТ „Стоян Бъчваров” 5 - 8 декември
VII Коледни театрални седмици – Варна 2016
VII Коледни театрални седмици – Варна 2016 продължават с двата хитови спектакъла на Варненския драматичен театър „Свекърва” от Антон Страшимиров на 5 декември, 19.00, Сцена Филиал и „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на 6 декември, 19.00, Основна сцена.
Режисьорът на двете постановки Стоян Радев Ге. К. създава своите сценични версии с почит към българската театрална класика и културните стремления на предците, донякъде и с тъга по наивитета на онова далечно време. Този концептуален подход превръща двете комедии в нещо съвсем различно. Да, смехът и забавлението остават, но комичното е приглушено, присмехът се измества от усмивка, а злорадството въобще изчезва. И зрителят - от наблюдател, свикнал да се развлича с чуждото нещастие, неусетно се превръща в съмишленик. Той не съди, а разбира, съчувства и прощава. Че кой ли от нас не е грешен, би казала дори онази свекърва, толкова добре описана като типаж от Антон Страшимиров.
Апропо, сигурно сте гледали и онзи хубав филм „Свекървище”, в който нежеланата снаха Дженифър Лопес все пак успява да надделее над свекървата-чудовище (Monster In Law) Джейн Фонда. В бг варианта се случва същото, но в далеч по-меки краски, подкрепени с превъзходните превъплъщения на свекървата Веселина Михалкова, снахата Петя Ангелова и всички останали от двете сродени фамилии: Теодора Михайлова, Стефан Додуров,
Милена Кънева, Даниела Викторова, Николай Кенаров, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Юлияна Чернева, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Валери Вълчев, Недялко Стефанов, Божидар Божков, Кристиан Михайлов.
Героите и артистите от „Криворазбраната цивилизация” пък намериха своите истински двойници сред младите таланти от Студио „Театър”.
В Европейската нощ на театрите, те пресъздадоха с характерни пози и движения романтичната и одухотворена атмосфера на постановката, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския театър.
Не излизайки от образ, те повториха своя костюмографски пърформанс няколко пъти преди отделните прояви от Европейската нощ на театрите и очароваха посетителите. Заради тези артистични рекламни агенти зрителите на „Криворазбраната цивилизация” непрекъснато растат.
За тях има допълнителен бонус през седмицата – по 5 лв за всеки спектакъл в пакета „Криворазбраната цивилизация” на 6 декември и „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, режисьор Маргарита Младенова на 8 дек, 19.00, също на Основна сцена. Сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. Един нарицателен спектакъл за естетиката на Театрална работилница „Сфумато”, за което безспорен принос имат актьорите: Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Стоян Радев, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов.
Младата и талантлива художничка Даниела Николчова е автор на сценографията и костюмите както на „Криворазбраната цивилизация”, така и на „Брак по принуда” от Молиер на 7 декември, 19.00, Сцена Филиал.
Режисьорската трактовка на проф. Пламен Марков на двата най-известни фарса от Молиер „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога” е едно от най-търсените заглавия в афиша на театъра и винаги се радва на благодарна публика.
Ето и актьорските имена от двата спектакъла: Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Петя Ангелова, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова, Адриан Филипов, Стефан Додуров, Ина Добрева, Пламен Георгиев, Стоян Радев.
Виолета Тончева
- Category: Актуални новини
Артистите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” са особено удовлетворени от своята Европейска нощ на театрите.
Четвъртото варненско участие в тази мащабна европейска платформа включваше 9 разнородни събития – 3 театрални спектакъла, костюмографска изложба на „Криворазбраната цивилизация” с живите манекени от Студио „Театър” на Стоян Радев, матине на Филипа Руженова, Миглена Страдалска и Димитър Илиев от Държавна опера Варна, флашмоб „Упражнение по театър” с възпитаниците на театралнта школа М.А.Х. на Валентин Митев, камерен спектакъл на Детско-юношеския театър „Златното ключе”, премиера на книгата „Варненският театър – обществен феномен, 2016 на дългогодишния драматург на театъра Сия Папазова и публична дискусия на тема „Достъп до култура за ученици”.
Резултатът от този истински театрален маратон на 19 ноември, започнал в 11.00 и завършил в полунощ е срещата, само за един ден, с огромен брой почитатели на изкуството. 2500 зрители закупиха билети на промоционалната цена 8 лв, а като се вземат предвид събитията със свободен вход, общият брой на посетителите надмина 3 000 души.
Театърът се случваше, формално и неформално, на различни комуникационни нива и на всички възможни сцени – Основна сцена, Сцена Филиал, Камерна сцена „Стоян Камбарев” и Сцена Ротонда, без да забравяме фоайетата, репетиционната зала на Сцена Филиал и стълбищните площадки в двете театрални сгради.
Най-голяма похвала заслужават възпитаниците на двете театрални школи. Младите таланти от Студио „Театър”, едни истински двойници на героите и артистите от „Криворазбраната цивилизация” пресъздадоха с характерни пози и движения романтичната и крайно одухотворена атмосфера на постановката, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския театър.
С професионализъм и ентусиазъм те повториха своя костюмографски пърформанс няколко пъти, преди отделните прояви от Европейската нощ на театрите. Посетителите разглеждаха с интерес, правеха снимки. Но най-голямо възхищение събуди „Криворазбраната цивилизация” сред 30-те ученици от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в село Старо Оряхово, които заедно със своите преподавателки Светлина Павлова и Искра Вълкова бяха предприели организирано посещение с автобус, специално за Европейската нощ на театрите във Варна.
Точно на тази тема бе посветена публичната дискусия за достъпа на ученици до култура с модератор известният режисьор и актьор Стоян Радев. Той започна дебата без предисловие с върла чалга в непоносими децибели, демонстрирайки дори танцови умения във въпросния жанр. „Ето до тази култура българските деца имат безпрепятствен достъп 24 часа в денонощието, докато достъпът им до театрални и оперни спектакли, концерти и изложби е ограничен. Ние трябва да променим това, преди да е станало съвсем късно”, обобщи Стоян Радев смисъла на събирането.
Директорите на ТМПЦ Варна Даниела Димова и на Държавен куклен театър Вера Стойкова, обсъдиха, заедно с директорите на елитни варненски училища, представители на общината и на медиите прословутата Наредба № 10 на Министерството на образованието, която в член 15 регламентира организираните посещения на спектакли.
За целта се изисква всеки път писмено съгласие от родителите, заедно с попълването на сериозен обем задължителна документация, която трябва да се представи в регионалния инспекторат на МОН. Едва след съответното разрешение оттам, при това в 7-дневен срок след подаване на документите, посещението от учениците на театър, опера или концерт става възможно. Процедурата може да отнеме две и повече седмици и нищо чудно, че някои учители предварително се отказват.
На този фон стана дума и за положителни учебни практики, свързани със сценичните изкуства, във Френската езикова гимназия и СОУ „Гео Милев”.
Представителите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Държавна опера Варна и Държавен куклен театър решиха в специално обръщение да поискат от директорите на учебните заведения да въведат в началото на годината еднократното информирано съгласие на родителите, които с подпис да удостоверят, че не възразяват срещу организираните посещения на спектакли. На тази база комуникацията между учители и родители през останалата част на годината може да се осъществява и по други канали.
Идеята беше посрещната с аплодисменти от аудиторията. Съдействие и подкрепа за тази и други работещи модели за скъсяване на разстоянието между учениците и стойностното изкуство ще се търси в бъдеще от сродни културни институти и организации. В този смисъл дебатът в Европейската нощ на театрите е само първият от много следващи стъпки във вярната посока. За съжаление не се чу становището на Регионалния инспекторат на МОН във Варна, тъй като негови представители не присъстваха на дебата, въпреки личното обещание на директора Венцеслава Генова.
Последната емоция в 19-ия ноемврийски ден, преди спектакъла на „Брак по принуда” поднесоха страхотните момичета и момчета от "М.А.Х." - театралната школа на Валентин Митев. Те очароваха със своя флашмоб "Упражнение по театър" - един динамичен пърформанс в стила на мюзикъла, в който имаше много артистичност и танцова култура, впечатляваща ансамбловост, подкрепена с интелигентност и чувство за хумор. "Упражнение по театър" със замах и в пълен синхрон с името на школата М.А.Х.
Виолета Тончева
Вижте албума от Европейската нощ на театрите през фотообектива на Елена Рудолф от Студио "Театър": https://photos.google.com/share/AF1QipP6qaFz5_qCeVClHRftbosjberS6mkAm0ybdNZ4IRqVmT8Q1zbvnva5UDWrENpYWw?key=M3NVVm95cmQ0YmN6RzZDcVV4N0VyNHhHM2w2ODFB
- Category: Актуални новини
След емоционалната и изпълнена с толкова събития Европейска нощ на театрите на 19 ноември, на Варненския драматичен театър се полага малко отдих. Затова в началото на следващата седмица, за 21 ноември, понеделник, 19.00-21.00, Основна сцена, е предвиден гастролът на ДТ Пловдив „Духът на любовта” от Нийл Саймън – една великолепна постановка на Андрей Калудов, сценография Петър Митев, с участието на Христо Гърбов, Албена Павлова, Радина Думанян, Тодор Дърлянов. Става дума за голямата любов, която е една, но за съжаление разбираме това, чак когато другият вече го няма.
Празничното коледно настроение започва на 25 ноември, петък, 19.00-21.00, Основна сцена, със VII КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2016 и любимия на публиката „Брак по принуда” от Жан Батист Молиер. В постановката на Пламен Марков, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Петя Диманова, разкриват докрай своя комичен талант: Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Ангелова, Стефан Додуров, Ина Добрева, Пламен Георгиев, Стоян Радев.
- Category: Актуални новини
19 ноември - 9 събития в Европейската нощ на театрите
Стилиян Петров, един от най-интересните съвременни български режисьори, ще присъства в програмата на следващата седмица с естетския си спектакъл „КАНКУН” от Жорди Галсеран на 15 ноември, 19.00, Сцена Филиал. Темата за любовните фантазми на две приятелски семейни двойки режисьорът разработва с модерни театрални средства, в партньорство с предпочитания от него екип от утвърдени творци - изключителния сценограф Венелин Шурелов, костюмографа Елица Георгиева и композитора Петя Диманова.
Артистичният тандем Веселина Михалкова и Стоян Радев пресъздават образите на главните герои Маркизата и Виконта, които играят опасната игра на прелъстяването. Накрая всичко завършва с изстрел в театъра - от едната ложа към другата, по време на представление. Впечатляват с актьорските си превъплъщения и Гергана Плетньова, Цветина Петрова, Екатерина Георгиева, Юлияна Чернева.
Почти два часа Биляна Стоева се раздава на сцената на „Канкун”, пресъздавайки сложния образ на своята героиня Ремей – нейната коронна роля, за която бе отличена с награда ВАРНА. Един задъхан спектакъл с прекрасни актьори като Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова.
С 9 събития Варненският драматичен театър се включва в Европейската нощ на театрите, която на 19 ноември за пореден път обединява различни театри от европейските страни. Идеята е с очаквани и неочаквани театрални случвания да се срещнат положителните енергии на творци и зрители в едно красиво, общо съпреживяване на изкуството.
Варненската Европейска театрална нощ започва в 11.00, фоайе партер, Основна сцена, с костюмографската изложба на Даниела Николчова, автор на великолепните костюми от „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников.
Тази постановка на Стоян Радев Ге. К., знаят почитателите на театралното изкуство, е посветена на 95-годишнината на нашия театър. Ролята на манекени ще изиграят възпитаниците на Студио „Театър” на Стоян Радев Ге. К., които с удоволствие ще облекат романтичните одежди от онази навяваща сантимент епоха.
Модното дефиле ще се повтори като анонс и преди някои от останалите събития на двете сцени в Европейската нощ на театрите, така че посетителите ще имат неколкократно възможността да си направят селфита с моделите.
Очакваме снимките им във ФБ страницата на театъра, за да направим от тях виртуалната фотоизложба „Криворазбраната цивилизация и аз” J
Без никаква пауза, веднага след откриването на изложбата каним публиката няколко стъпала по-нагоре на Сцена Ротонда (фоайе, първи балкон, Основна сцена) на Матине с популярни арии и мелодии.
Артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Миглена Страдалска и Димитър Илиев ще продължат артистичното ретро настроение от сценографската изложба с незабравими мелодии като „Santa Lucia”, „Маmma”, “Non ti scordar di me”, “I feel prety”, “Samwhere” и др. Музикални изненади подготвя и пианистът Руслан Павлов.
Освен забавлението, в Европейската нощ на театрите, искаме и сериозно да поговорим и да обсъдим, заедно с нашата публика, Достъпа до култура за ученици в България.
Публичната дискусиясмодератор режисьорът Стоян Радев Ге. К., цели да инициира широк обществен дебат за промени в съществуващите държавани разпоредби, усложняващи ученическия достъп до театрални, оперни, балетни спектакли, концерти, изложби и др.
Нали всички знаем колко важно е изкуството за възпитанието на младите хора и израстването им като съвременни граждани с богата култура. Място на събитието остава Сцена Ротонда, предвиденото време е от 12.30 до 13.30.
Театралният следобед е с начален час 15.00, Сцена Филиал, Камерна сцена „Стоян Камбарев”, където възпитаниците на Детско-юношеския театър „Златното ключе” Константина Георгиева и Боян Фърсов ще покажат
„Бели нощи” по Достоевски, театрална адаптация и постановка на Сия Папазова. Пак там от 16.00 Сия Папазова, дългогодишен драматург на Варненския драматичен театър, ще представи своята книга „Варненският театър – обществен феномен”, изд. „Кронос”, 2016.
На Сцена Филиал, 18.00, екипът на Варненския драматичен театър ще поднесе „Прелестите на изневярата” от Валентин Красногоров, постановка Костадин Бандутов, сценография Петър Митев. В най-новото комично заглавие от театралния афиш в „изневерите” се забъркват Цветина Петрова, Петя Ангелова, Гергана Арнаудова, Веселина Михалкова, Милена Кънева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев и Свилен Стоянов.
В 21.00, Сцена Филиал, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, влизаме в „Последен час - Яворов”, авторски спектакъл на Димитър Мартинов, музика Теодосий Спасов, сценография Мира Каланова, костюми Мариета Стефанова.
Актьорът дълго време е събирал и обработвал документални материали и спомени на проф. Асен Златаров, проф. Боян Пенев, литературния критик Владимир Василев, близки и приятели на поета, свързани с последната година от живота му.
Отправна точка при създаването на спектакъла са били изследванията на академик Михаил Арнаудов върху творчеството на Яворов. С преклонение пред гения и болка за трагичния му край, Димитър Мартинов прониква в душата на поета в онзи фатален последен час, когато отчаян, изоставен от всички, измъчван от чувство за вина, той последва любимата си Лора в смъртта.
След подобно силно преживяване разведряващо ще подейства флашмобът „Упражнение по театър” с възпитаниците от школата на Валентин Митев „М.А.Х.”
Те не само ще демонстрират как актьорите „загряват” за спектакъл, какви техники за концентрация и дишане използват, как влизат в образ, а и обещават да вкарат най-смелите от публиката в упражненията.
С други думи, не пропускайте това прелюбопитно занимание от 21.30, Сцена Ротонда, след което Европейската нощ на театрите ще завърши с „Брак по принуда”. В постановката на Пламен Марков по фарсове на Молиер, със сценография отново на Даниела Николчова и музика отново на Петя Диманова участват всеотдайно: Николай Божков, Петя Ангелова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Ина Добрева, Пламен Георгиев, Стоян Радев.
С общите им усилия „Бракът по принуда”, който ще започне в 22.00, ще бъде „разтрогнат” в 23.30.
Но Европейската нощ на театрите може да продължи, зависи единствено от вас!
Всички събития са на промоционална цена 8 лв, свободен вход за костюмографската изложба, дискусията, събитията от 15.00 и 16.00, флашмоба.
- Category: Актуални новини
Интервю на Виолета Тончева с режисьора на Детска Коледа 2016 във Варненския драматичен театър Георги Михалков. Премиера 12 декември, 18.00, Сцена Филиал. Спектакли от 13 до 23 декември всеки ден, 11.00 и 14.00, Сцена Филиал
Благодарение на Георги Михалков, един от актуалните жанрове във Варненския драматичен театър преди Коледа е приказката...
Приказка, при това не само една. Моята постановка „Тримата братя” следва добре познатите сюжети „Тримата братя и златната ябълка”, „Неволята” и други приказки. Аз съм автор на фабулата, но текстовете правих с целия екип, всеки участваше с идеи и всички заедно одобрявахме решенията. Огромно е удоволствието да се работи с екип, който сам поставя драматургичния си материал. Водещо е словото, на второ място – визията, на трето място - разиграването на сюжета. В крайна сметка се получи компактен материал, балансиран между словото, визията и етюда.
Звуковата среда е резултат от общите усилия на Искра Граматикова, Теодор Папазов и Иван Драголов. Искра Граматикова, едно невероятно момиче от НУИ „Добри Христов”, свири на живо на над 25 различни ударни инструмента, задавайки ритъма на представлението. Заради ритъма и звука, изключително важни компоненти, „Тримата братя” въздейства като ритмизиран спектакъл.
Теодор Папазов, освен актьор, е автор и на част от музиката, заедно с композитора Иван Драголов, един от великите шамани на звука в България.
Значи да очакваме чудеса от „Тримата братя”...
Определено. В „Тримата братя” акцентирам върху т. нар. екшън пласт - боевете с хали, лами и други подобни „действащи лица”, с каквито изобилства представлението. Там актьорите Даниела Викторова, Николай Божков, Николай Кенаров и Теодор Папазов прават истински чудеса, а визията на Огняна Серафимова, автор на сценографията и костюмите, е направо убийствена.
Тя разработва всичко на базата на кукерската традиция, но силно театрализирана и това допълнително усилва ефекта на изненадата.
В детските представления визията не знам дали е водеща, но във всеки случай е равнопоставена със словото, драматургията и актьорското майсторство.
Като говорим за визията, театърът има ли предимства пред филмите, които са неотменна част от ежедневието на съвременните деца?
Конкуренцията на визията от екрана е много силна, но театърът дава възможност на децата сами да участват в екшъна, те самите да разиграват спектакъла - с дръжката на метлата, коша за пране и всякакви подръчни средства от килера. Точно в този вид те го виждат тук на сцената. Този подход работи за театъра срещу киното.
Докато киното поражда реалистичност, театърът дава свобода на въображението, а именно въображението е, което прави нещата същински. Очите искат още и още, искат по-истинско от истинското.
Очите винаги отстъпват на въображението, ето защо днешните деца, които израстват с филмите на телевизионния екран или игрите в таблета, имат нужда да развиват въображението си на живо в театъра.
- Category: Актуални новини
O-Sense