„Ревизор” – за моралa през смях

Едва 27-годишен, Николай В. Гогол написва „Ревизор” по реален случай с Пушкин, когото при пристигането му в някакво провинциално градче взели за ревизор. Образец на комедиографско майсторство, пиесата започва с пристигането на мнимия и завършва с новината за идването на истинския ревизор. Междувременно пред зрителя се разиграва един изумителен паноптикум от раболепие, корупция, низост, подлост, безхаберие и еснафщина, в който мудността, глупостта и злото се оказват неизтребими.

Ако търсите положителен герой в „Ревизор”, със сигурност няма да намерите.
Социалният и нравствен упадък, в който битуват типизираните, смешни и жалки, гротескови герои в „Ревизор” предизвиква такова потресаващо впечатление, че – независимо от бурните аплодисменти на премиерата в Санкт Петербург през 1836 г., Гогол се вижда принуден да напусне Русия за цели 12 години. Толкова засегнато се почувствало руското общество от разобличителната сила на пиесата.

С времето въздействието на „Ревизор”, подобно на всеки голям драматургичен текст, не намалява. И това се дължи както на художествените му качества, така и на неговата актуалност. Два века по-късно „Ревизор” продължава да звучи съвременно и да задава своите въпроси за моралa през смях…

Казано на пресконференцията за премиерната постановка на „Ревизор”

Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център

Щастлива съм, че третата за сезон 2013-2014 премиерна постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” вече е факт и публиката може да види „Ревизор” на варненска сцена, в интерпретацията на главния режисьор на театъра проф. Пламен Марков. Проектът е част от кандидатурата на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. и се oсъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, подкрепено от Община Варна чрез програмата за финансиране "Варна - територия на творчеството". Предоставихме всички условия за творческа работа на актьорите и очаквам една много силна постановка, която ще затвърди имиджа на нашия театър като един от водещите в страната. Хубаво е, че на сцената ще видим, наред с познатите, и новите лица на трупата. На добър час на „Ревизор”!

Проф. Пламен Марков

„Ревизор” е сериозно предизвикателство за всеки театър. Ние правим нашия прочит в атмосфера на социални катаклизми, протести, контрапротести и дефицит на морал. В този противоречив контекст съществува опасност спектакълът да загуби автентичността си и да изглежда прекалено злободневен или дори пропагандаторски. Ето защо нашата задача бе така да анализираме текста, че нито една политическа сила да не се почувства поощрена от нашия спектакъл. Стремим се да отдадем дължимото на яростта, която владее обществото, но и да я иронизираме. Постановката ни е заплашително актуална, но ние търсим в нея баланса на художествеността. В този смисъл нашият „Ревизор” е забавен, без да прилича на естрадните шоупрограми и без да прекрачва границите на добрия вкус и смисления смях. „На кого се смеете – на себе си смеете!” гласи и един от важните цитати в пиесата.   Спектакълът е верен на духа на Гогол, но в интегралния текст съм си позволил да възстановя 3 сцени, които режисьорите обикновено махат, а на други места да направя съкращения. Както във „Вуйчо Ваньо”, така и тук съм направил свой превод, не защото се смятам за графоман, а защото съвременното сценично изкуство изисква съвременен език.

Премиера 29, 20 ноември, Основна сцена

За морала през смях

Едва 27-годишен, Николай В. Гогол написва „Ревизор” по реален случай с Пушкин, когото при пристигането му в някакво провинциално градче взели за ревизор. Образец на комедиографско майсторство, пиесата започва с пристигането на мнимия и завършва с новината за идването на истинския ревизор. Междувременно пред зрителя се разиграва един изумителен паноптикум от раболепие, корупция, низост, подлост, безхаберие и еснафщина, в който мудността, глупостта и злото се оказват неизтребими. Ако търсите положителен герой в „Ревизор”, със сигурност няма да намерите.

Социалният и нравствен упадък, в който битуват типизираните, смешни и жалки, гротескови герои в „Ревизор” предизвиква такова потресаващо впечатление, че – независимо от бурните аплодисменти на премиерата в Санкт Петербург през 1836, Гогол се вижда принуден да напусне Русия за цели 12 години. Толкова засегнато се почувствало руското общество от разобличителната сила на пиесата.

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна посвещава своя спектакъл „Урбулешка трагедия” на 25 ноември, 19 часа, Сцена Филиал на Световния ден срещу насилието спрямо жени.

Денят е обявен от Организацията на обединените нации в памет на три жени от Доминиканската република, които се борели срещу диктаторския режим на Рафаел Трухильо, но били заловени, измъчвани, изнасилени и убити на 25 ноември 1960 г. В световен план близо 70% от жените са жертва на насилие, в България всяка четвърта българка страда от домашно насилие.

В знак на съпричастие, Варненският драматичен театър и местният клуб на Международната женска организация ЗОНТА, актьорите ще носят по време на представлението бяла панделка върху сценичните си костюми.

Глобалната инциатива „Бяла панделка” изразява надеждата, че всички ние можем да спрем насилието и това послание ще бъде чуто по целия свят.