Икапоан окчисв *

Details

Category: Другите за нас

Наталия Господинова за театралния сериал "Всичко наопаки или Наопаки всичко"

Първият театрален сериал в България вече е факт, и то на варненска сцена. „Всичко наопаки” по три произведения на Молиер е един амбициозен спектакъл в четири действия, който не би могъл да се гледа в един единствен ден. Затова режисьорът му проф. Пламен Марков решава да експериментира и да предизвика публиката да отиде в две (незадължително поредни) вечери да се забавлява на изящния хумор на френския драматург.

В спектакъла участва почти цялата трупа на варненския драматичен театър. Три сюжетни линии се преплитат в цветна феерия, в театър в театъра, в изискано нелепи диалози, фарс и фин сарказъм.

Комедията, разбира се, завършва с щастлив край. Даже с три щастливи края… Което си е тройно удоволствие за публиката.

На сцената оживява и самият Молиер, под името Маскарил, изигран (това едва ли е изненада за някого), от звездата на варненския театър Стоян Радев. Той едновременно плете интриги, завързва действия, ръководи емоциите на останалите. И не на последно място – ни показва колко всъщност е трудна актьорската професия. Колко тежко се прави театър, как той се финансира и как оцелява, и колко важно е самите актьори да уважават професията си... И не, всичко това не е показано с назидателен морал, а с лекота и самоирония.

Самият проф. Марков споделя, че „спектакълът е със сюжет, обвързан със съдбата на актьора и на театъра, както и на допустимите компроси, които той може да направи, за да оцелее, запазвайки достойнство.”

Прекрасни, както винаги, са Веселина Михалкова и Даниела Викторова – Дънда. Открояват се ще Пламен Димитров, Николай Божков (научил няколко езика специално за представлението :) и Адриан Филипов като Сганарел. Впечатляващи са и всички останали актьори - Теодор Папазов, Валери Вълчев, Ина Добрева, Гергана Арнаудова, Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов...

Поздравления и за дебюта на най-новите попълнения във варненската трупа – Екатерина Георгиева, Нено Койнарски и Цветина Петрова.

Първият епизод е наречен „Всичко наопаки”, а вторият - "Наопаки всичко". Сценографията е на младата Даниела Николчова, а музиката – на носителката на Аскеер Петя Диманова.

Read more: Икапоан окчисв *

КАСТИНГ НА ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ЗА АКТРИСИ

Details

Category: Конкурси и обяви

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ обявява кастинг за ролята на Висента в постановката на Георги Михалков „Фуга“ от Жорди Галсеран.

Актрисите на възраст между 33 и 39 години да подготвят комедиен монолог по свой избор и характерен танц.

Кастингът ще се проведе на 24 февруари 2018 г. от 10.00 часа в сградата на театъра.

Молба и автобиография се подават в отдел „Човешки ресурси“ - ТМПЦ Варна, Радка Николова, тел: 052 665017, 0882 520352, email: nikolova.radka@gmail.com

OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР

Details

Category: Интервюта

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .

Read more: OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР