АКТУАЛНО ЗА НАС
ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ --
04 March 2025 by MIro, in Актуални новини
104-И РОЖДЕН ДЕН, ЦЕННИ ДАРЕНИЯ И ПРЕМИЕРА НА „ЛАВАНДУЛОВИ МОМИЧЕТА“ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА
Март определено е месецът с най-много празници за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Март се...Read More + -
24 March 2025 by MIro, in Актуални новини
СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К.: ОБИЧАМ ДА РАЗКАЗВАМ РОМАНТИЧНИ ИСТОРИИ
За новата си постановка „Лавандулови момичета“, на която е режисьор, Стоян Радев Ге.К. говори с...Read More + -
13 March 2025 by MIro, in Актуални новини
ПРАЗНИЧНИТЕ СЪБИТИЯ ПОД ЗНАКА НА 104-ТА ГОДИШНИНА НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР
По повод 104-та годишнина на Варненския драматичен театър актьори и служители в театъра поднесоха...Read More +
ПРЕМИЕРНИ СПЕКТАКЛИ 2019 г. | 2017 г.
Посетете най-новите ни постановки. Телефон за справки и заявки: 052 66 50 22; 052 66 96 52. Адрес: пл. Независимост 1, Варна
-
МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА
от Д. Ковачевич -
ДРАКОНЪТ
от Е. Шварц -
МАГЬОСНИЧЕСКО ЕЗЕРО
от А.П.Чехов -
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
от ЖОРДИ ГАЛСЕРАН -
ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА
от Сара Рул -
ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ
от Недялко Йорданов -
ХЕНРИ IV
от Луиджи Пирандело -
СЪН
от Магда БОРИСОВА -
БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО
Комедия от Рей Куни -
КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
комедия по ПИЕР КОРНЕЙ -
ПРИЯТЕЛИ?
от Здрава Каменова и Калин Ангелов -
ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
по сценарий на Марк Норман и Том Стопард -
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
от ВАЛЕНТИН КРАСНОГОРОВ -
ЕДНООКИЯТ ЦАР
от МАРК КРЕУЕТ -
КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
от ДОБРИ ВОЙНИКОВ
КАСТИНГ НА ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ЗА АКТРИСИ
- Details
- Category: Конкурси и обяви
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ обявява кастинг за ролята на Висента в постановката на Георги Михалков „Фуга“ от Жорди Галсеран.
Актрисите на възраст между 33 и 39 години да подготвят комедиен монолог по свой избор и характерен танц.
Кастингът ще се проведе на 24 февруари 2018 г. от 10.00 часа в сградата на театъра.
Молба и автобиография се подават в отдел „Човешки ресурси“ - ТМПЦ Варна, Радка Николова, тел: 052 665017, 0882 520352, email: nikolova.radka@gmail.com
ИДЕЯТА ЗА СВРЪХЧОВЕКА КАТО РИТУАЛЕН ТЕАТЪР
- Details
- Category: Интервюта
ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ, режисьор на постановката „Свръхчовек“, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над партньорския проект между творци от РС Македония и ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; за постдраматичния прочит на философията за Свръхчовека на Ницше, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински; за жертвоприношението на сенките в ритуалния театър; за апотеоза на телесното и диктата на консумеризма; за отказа от духовно усъвършенстване и заплахата от ентропия. Премиера в Европейската нощ на театрите - 18 ноември 2023 г.
„Свръхчовек“ е амбициозно заглавие, което предполага амбициозна стилистика.
Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. В спектакъла включваме 12 ритуала със съответен музикален еквивалент от произведението на Стравински.
Ритуален театър, изграден от 12 сцени.
Да, това е нашият Ритуален театър, който тръгва от текста на Сашо Димоски и проследява жертвоприношението на сенките. Практически ние извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. По тази особено актуална тема нашето представление предлага решения, които извеждаме като абстракция чрез музиката, хореографията, визията и средствата на други изкуства. Съвременният театър, както знаем, си служи не само с драматургичния текст, а разчита на синкретизма между различни дисциплини като архитектурата на пространството, светлинния дизайн, в случая и музиката на Стравински. Разбира се, в творческата работа за нас най-важен е процесът на търсене и изследване по пътя към поставената цел.
OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР
- Details
- Category: Интервюта
АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.
След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.
За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща
В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?
Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .
СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА
- Details
- Category: Интервюта
Скулпторът ЯВОР ПЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров
Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?
Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.
Как подходи към нея?
Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.
Read more: СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА
O-Sense
